В последните десетилетия на ХХ век придобива световна известност, като през 80-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература.[2] Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952 – 1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979).
Итало Калвино[3] е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от Хавана в Куба, в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си. Детството му преминава в Санремо, където завършва и средно образование.
През 1941 г. се записва в Торинския университет, където първоначално започва да следва агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1943 г. се прехвърля в Университета на Флоренция и дори взима още три изпита по агрономия. През 1944 г. става член на Италианската комунистическа партия. През 1944 – 1945 г. участва активно в антифашистката съпротива (присъединява се към т.нар. „Гарибалдийски бригади“), а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет на Торинския университет и през 1947 г. се дипломира с магистърски труд върху Джоузеф Конрад.
Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. В края на 1951 г. прекарва два месеца в Съветския съюз като кореспондент на вестник „L’Unità“. Докато е в Москва, научава за смъртта на баща си на 25 октомври.
Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския неореализъм. През 50-те години отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“.[4]
През 1964 г. посещава Куба, където сключва брак с аржентинската преводачка Естер Юдит Сингер и се запознава с Че Гевара. През същата година се установява в Париж, където се свързва с литературния авангард и се увлича по структурализма. Става член на Улипо (Oulipo), „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на 70-те години Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор.
В 1985 г. умира от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя „Американските лекции“, четенето на които предстояло. Те са издадени посмъртно, както и други негови произведения.
I nostri antenati (Il cavaliere inesistente; Il visconte dimezzato; Il barone rampante), 1960 Нашите предци, изд. „Колибри“, 2014, ISBN978-619-150-161-8
La giornata d'uno scrutatore, 1963
Marcovaldo ovvero Le stagioni in città, 1963 Марковалдо, или сезоните в града, Изд. „Жанет 45“, 2017, прев. Нева Мичева, ISBN978 619 186 364 8
Le città invisibili, 1972 Невидимите градове, в: Невидимите градове,[5] изд. „Народна култура“, 1990
Il castello dei destini incrociati, 1973 (вкл. и La taverna dei destini incrociati, добавен от автора за това издание)
Se una notte d'inverno un viaggiatore, 1979 Ако пътник в зимна нощ, София: Колибри, 2008, прев. Нева Мичева, ISBN978-954-529-616-1
La memoria del mondo e altre storie cosmicomiche, 1968
Gli amori difficili, 1970 Трудни любови, изд. „Колибри“, 2023, ISBN978-619-02-1004-7
Cosmicomiche vecchie e nuove, 1984
Sotto il sole giaguaro, 1986
Flirt prima di battersi, 1946 (неиздаван разказ, публикуван във вложката за култура Robinson (в. „Република“) n. 180 от 16 май 2020; издаден в Il sentiero dei nidi di ragno, Mondadori, 2020)
Il teatro dei ventagli, 2023
Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio, 1988 Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие, изд. „Колибри“, 2012, прев. Нева Мичева, ISBN978-954-529-839-4
Третият е още жив, София: Партиздат, 1965 (разкази)
Приключението на един поет, изд. „Народна култура“, 1984 (разкази)
По въпроса за превода (статия), Теоретични въпроси на превода, n. 18/ 2016, с. 21-32
Prefazioni a Shakespeare, 2020. Извън търг. мрежа, 1000 бройки.
Dalla favola al romanzo. La letteratura raccontata da Italo Calvino, 2021, ISBN 978-88-047-3209-9. [сборник с текстове, публикувани в антология от 3 тома La Lettura, излязла за Zanichelli между 1969 и 1972, плюс няколко оригинални страници върху „Годениците“]
Guardare. Disegno, cinema, fotografia, arte, paesaggio, visioni e collezioni, 2023, ISBN 978-88-047-6570-7
↑За схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж Автобиография в българския сборник от негови работи Невидимите градове, с. 324 – 325.
↑Трите текста са обединени в изданието I nostri antenati (1960) – „Нашите предци“.
↑Изданието с това заглавие представлява сборник, съдържащ Невидимите градове, Паломар и 33 кратки есета.
Цитирани източници
McLaughlin, Martin. Italo Calvino. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1998. ISBN 978-0-7486-0735-8. (на английски)