Каменица (община Каменица)

Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

---

Каменица Македонска Каменица
— град —
Центърът на града с църквата „Успение на Пресвета Богородица“
Каменица 42.019722, 22.591667
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Каменица
Географска област	Осоговия
Площ	14,3 km²
Надм. височина	574 m
Население	5147 души (2002)
Пощенски код	2304
Официален сайт	www.makedonskakamenica.gov.mk
Каменица в Общомедия

Каменица (на македонска литературна норма: Македонска Каменица) е град в Северна Македония, център на едноименната община Каменица (Македонска Каменица).

География

Градът е разположен на река Каменица, десен приток на Брегалница в областта Осоговия.

История

В края на XIX век Каменица е малко българско село в Малешевска каза на Османската империя. Гробищната църква „Свети Илия“.^[1][2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Каменица е населявана от 350 жители българи християни.^[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каменица има 320 българи екзархисти.^[4]

След Балканската война селото попада в Сърбия, а след това в Югославия. На 12 февруари 1915 година в в пограничната местност „Ваденик“ са заловени от сръбските окупатори 26 българи от Кочанско, бягащи от сръбския окупационен терор. Сръбските окупатори им крадат парите и по-новите дрехи, карат ги в Каменица, построяват ги в 3 редици и ги застрелват, след което избождат труповете им с щикове, а малко преди да ги застрелят пред очите им сръбските окупатори заколват българина Ангел Костадинов от село Луковица.^[5]След Втората световна война селището нараства покрай разработването на съседния рудник Саса и в 1950 година става град. Прекръстено е на Македонска Каменица, за да се отличава от другите градове с името Каменица в Югославия, като Косовска Каменица, Сремска Каменица и други.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Васил Дим. Палашев от София е български кмет на Каменица от 15 юли 1944 до 9 септември 1944 година.^[6]

На 28 август 1999 година е поставен темелният камък на църквата „Успение Богородично“.^[1]

Според преброяването от 2002 година Каменица има 5147 жители.^[7]

Националност	Всичко
македонци	5096
албанци	0
турци	0
роми	14
власи	0
сърби	20
бошняци	8
други	9

Личности

Починали в Каменица

• Атанас Михалков Керифеин, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[8]

Други

• Тодор Василев Попвасилев, български военен деец, подполковник, загинал през Междусъюзническа война при Султан тепе, погребан в селото^[9]

Бележки

1. Парохии при храмот „Свети пророк Илија“ – Македонска Каменица // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2013-10-30. Посетен на 29 март 2014 г.
2. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 109
6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 98
9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 24