Канчанабури กาญจนบุรี | |
— Град — | |
Страна | Тайланд |
---|---|
Надм. височина | 30 m |
Население | 29 581[1] души |
Официален сайт | www.muangkan.go.th |
Канчанабури в Общомедия |
Канчанабу́ри (на тайски: กาญจนบุรี) е град в западната част на Тайланд, административен център на едноименната провинция.
Градът, разположен сред варовикови хълмове, е живописно и стратегическо важно място, разположен на мястото на сливането на реките Куай Яй и Куай Ной. Канчанабу́ри е известен благодарение на ролята, която играе по време на Втората световна война, когато тук се намира военнопленнически лагер и база за построяване на железопътна линия Тайланд-Бирма и за известния мост на река Куай.
В Канчанабу́ри и в околностите му има множество важни забележителности от времето на войната. Има и голям брой къщи за гости, които са разположени по бреговете на реките. Край града има множество пещери и исторически места, до някои от които лесно може да се достигне с велосипед. Друга отличителна черта са организираните походи и спускането с лодка по реките.
Извън Канчанабу́ри най-интересна е долината Ки Ной, тъй като през нея преминава железопътната линия, наречен „Пътят на смъртта“. Пътуването с влак през останалите части на пътя има голяма популярност сред туристите.
По поречието на река Куай Ной, в посока към извора ѝ, най-близкият град е Сангкхлабури, разположен на брега на езеро и построен в смесен стил.
Близо до града се намират водопада Ераван и националния парк Тхам Лот, известен с пещерите си.
Градът е основан през XVIII век като крепост за защита от нападенията на бирманците. През 1942 година, в града, намиращ се под японска окупация, започва изграждането на жп мост над река Кхуеяй, част от Тайландско-Бирманската железопътна линия, известна също като „Пътят на смъртта“.[2] Около половината от военнопленниците, работещи по построяването му, умират от болести или злополуки. Тези събития са в основата на романа на Пиер Бул „Мостът на река Куай“, по който Карл Форман и Майкъл Уилсън пишат сценарий за известния едноименен филм, заснет от британския режисьор Дейвид Лин и получил 7 награди „Оскар“, както и редица други филмови награди.
Градът е разположен в южната част на провинцията, на мястото, където реките Куай Яй и Куай Ной се вливат в река Мекхлонг, на разстояние приблизително 110 км на запад-северозапад от столицата на страната Банкок. Абсолютната височина на града е 16 метра над морското равнище.[3]
Климат на град Канчанабу́ри | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Показател | Януари | Февруари | Март | Април | Май | Юни | Юли | Август | Септември | Октомври | Ноември | Декември | Година |
Абсолютен максимум, °C | 37 | 40 | 42 | 43 | 42 | 38 | 37 | 37 | 38 | 37 | 37 | 35 | 43 |
Среден максимум, °C | 32 | 35 | 37 | 37 | 35 | 33 | 33 | 32 | 32 | 31 | 31 | 31 | 33 |
Средна температура °C | 24 | 27 | 29 | 31 | 30 | 28 | 28 | 27 | 27 | 26 | 25 | 24 | 27 |
Среден минимум, °C | 17 | 20 | 22 | 25 | 25 | 24 | 23 | 23 | 23 | 22 | 20 | 17 | 22 |
Абсолютен минимум, °C | 5 | 11 | 11 | 17 | 21 | 22 | 21 | 22 | 20 | 18 | 12 | 8 | 5 |
Норма на валежи, mm | - | 10 | 30 | 70 | 120 | 80 | 110 | 90 | 190 | 180 | 60 | - | 980 |
Източник: Weatherbase |
Според данни от края на 2017 година, населението на града е 28 960 души.[4]
В града са разположени две хартиени фабрики. Също така, освен хартията, продукти на градската икономика са ориза и тютюна. Връзките на Канчанабу́ри с други градове се осъществяват чрез жп и автомобилен транспорт. Най-близкото гражданско летище се намира в района на Пхотхарам, провинция Ратчабури.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Канчанабури“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |