Карлос Евия

Карлос Евия
и. д. президент на Куба
Мандат15 януари 1934 – 18 януари 1934
ПредшественикРамон Грау
НаследникМануел Маркес Стърлинг
Лична информация
Роден
Починал
2 април 1964 г. (64 г.)
Националносткубинец
Религияримокатолицизъм
СъпругаЕлиса Еделман
ДецаАурелио Карлос
Маргарита Евия-Еделман
Полит. партияКубинска революционна партия (автентична)
ОбразованиеВоенноморска академия на САЩ
Професиялекар

Карлос Евия и де лос Рейес-Гавилан (на испански: Carlos Hevia y de los Reyes-Gavilan) е временен президент на Куба, заемайки този пост по-малко от три дни. През третата седмица на 1934 г. Евия е президент от 17:00 ч. в понеделник, 15 януари до 1:20 ч. сутринта в четвъртък, 18 януари.[1]

Лидерът на кубинската хунта Фулхенсио Батиста получава оставката на предшественика на Евия, Рамон Грау. Изборът на Евия е непопулярен сред военните и новият президент е принуден да подаде оставка. Той е заменен от Мануел Маркес Стърлинг.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Евия е министър на земеделието, когато в Хавана избухват безредици срещу президента Грау. Хунтата иска оставката на Грау и избира Евия за нов президент. Той първоначално отказва, след като чува реакцията на тълпата. След като 100 войници пристигат от Кемп Колумбия, за да охраняват президентския дворец, Евия приема поста в 17:00 часа в понеделник. Евия се среща със съперника на Батиста, профсъюзния лидер Карлос Мендиета, в ранните часове на вторник. Надявайки се да получи одобрението на Менидета, Евия вместо това си тръгва с малко повече от обещанието на Мендиета за неутралитет. Евия е администриран във вторник от своя тъст, д-р Хуан Федерико Еделман, който е и главен съдия на Върховния съд на Куба[2] и е даден салют от 21 пистолета от оръдията на крепостта Кабанас след откриването. Междувременно работническите организации изготвят планове за национална стачка.[3] В сряда Евия не успява да предотврати плановете на Националистическия съюз за напускане и същата вечер решава да подаде оставка. Около 40 часа след официалното му встъпване в длъжност подава оставка рано сутринта в четвъртък в полза на Мендиета. Той напуска президентския дворец в 2:15 ч. сутринта, като заявява: „Връщам се в полетата си с тръстика, за да режа тръстика“.[4]

Евия, който също е хирург, е първият кубинец, завършил Военноморската академия на Съединените щати в Анаполис, като част от випуск 1920 г.[5]

По-късно Евия къса връзки с Батиста и става важен политик в Кубинска революционна партия (автентична). Той е външен министър на Куба от 1948 до 1950 г. в администрацията на Карлос Прио. Евия е кандидат за президент на изборите през 1952 г. Изборите обаче, в които основните му опоненти са Роберто Аграмонте и Фулхенсио Батиста са отменени, когато Батиста поема властта с военен преврат.

Евия заминава в изгнание в Съединените щати и в началото на 1960-те години е част от групи, които се противопоставят на Фидел Кастро, който сваля Батиста през 1959 г.

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-голямото от шест деца на Аурелио Евия Алкалде, адвокат и Сара де лос Рейес-Гавилан де ла Гуардия. Женен за Елиса Еделман и Понсе, с която имат две деца, Аурелио Карлос и Маргарита Евия-Еделман. Евия управлява "частна военноморска академия" в Маями, умира от сърдечен удар на 2 април 1964 г.[6]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ "Ramon Grau San Martin", Current Biography 1944 (H.W. Wilson Co., 1944), p254
  2. ↑ "Civil War in Cuba Perils Hevia Reign," Oakland Tribune, Jan. 16, 1934, p3
  3. ↑ "Cuban Strike is Scheduled For To-Day By Labor Group," Modesto Bee, Jan. 17, 1934, p3
  4. ↑ "Havana is Tied Up By Big Strike," Oakland Tribune, January 18, 1934, p1
  5. ↑ "The 1920 Lucky Bag, the Annual of the United States Naval Academy"
  6. ↑ "Cuban Exchief Dies," Modesto (Cal.) Bee, April 3, 1964, p18

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Fulgencio Batista, From Revolutionary to Strongman (Rutgers University Press, 2006, ISBN 978-0-8135-3701-6)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlos Hevia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​