Кий

Кий
княз на поляните
Роден
Починал
Кий в Общомедия

Кий е легендарният основател на Киев, посочен в Начална руска летопис, в Джагфар тарихъ и косвено от Константин VII Багренородни в труда му За управлението на империята. Според преданията, той е живял през VII в.

Редица учени (напр. проф. М. И. Артамонов), отбелязват, че имената на Кий и митичните му братя не носят никакви признаци за славянска принадлежност, а В. Н. Топоров обосновава иранските им корени[1], което становище получава развитие в съветската историография. Друго виждане, защитено от Г. В. Вернадски, е, че името „Кий“, идва от тюркското „kiy“ (възвишение, речен бряг), а името на Шчек, братът на Кий, се отъждествява с Чок, български боил, воювал в района на Днепър в началото на IX век.[2] и събитията може да се отнесат към времето на хазарската доминация. „Начална руска летопис“ не посочва категорично народността му, само пише, че е живял на река Днестър и впоследствие неговите хора се нарекли „поляни“[3], докато Гази Барадж тарихи изрично го сочи като Шамбат (Шам-бат) брат на Хан Кубрат, племенник на Бат Органа и чичо на хан Аспарух, по поръка на брат си основал на мястото на селището Аксал в 620 г. града, наречен първоначално Бащу, а след това Киоба (тюр. Кий род „Кий-оба“)[4][5] и Киев:

„ "Бу-Орган (Бат Органа) се отправил в Рум и заявил там, че Кара-Булгар скъсва всички връзки с аварите и е готов да сключи съюз с Рум против тях… Зарадваният румски кан веднага признал бека за независим балтавар на Кара-Булгар и сключил с него съюз… Българите избрали за свой балтавар сина на Албури – Курбат, по прозвище Башту – който веднага започнал да се готви за война с аварите. По заповед на Курбат по-младият му брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал при възвишенията Куян-тау града Башту и потеглил от него начело на отряд от българи, анчийци и саклани-руси срещу врага. Удало му се бързо да разгроми аварите и да завземе страната им... след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, (тюр. Дуло род „Дуло-оба“, Дулеба). Като узнал това, Курбат заповядал на брат си да се върне на негова служба, но този отказал и получил от Башту прозвището „Кий“ („Отрязаният“, „Отделилият се“). Шамбат останал в Дулоба 33 години и си спечелил гръмка слава с победите си над фарангите и алманците... но въпреки това в края на краищата той бил разбит от фарангите през 658 г. и се върнал на служба при Курбат. Балтаварът заповядал на Шамбат да заеме предишния си пост – наместник на Башту… Жителите на града толкова го обичали, че нарекли цитаделата на Башту на негово име „Шамбат“, а целия град – с неговото прозвище „Кий“. И сега анчийците наричат Башту „Кий“… По-младият син на Курбат – Атилкесе, наричан Аспарух, чергарувал между Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му били подчинени... Той бил много близък с чичо си Шамбат, който бил улугбек на Башту, обкръжен от верни нему български и саклански бекове..." Иман, Бахши. Джагфар тарихы, Оренбург, 1993, Т.1, с.17. [6] “

Някакво потвърждение на това може да е, че посоченото от Константин VII Багренородни в труда му За управлението на империята тогавашно име на Киев е „Самбатас“ (гр. Σαμβατας)[7], което отговаря на българското Шамбат – споменатия младши брат на хан Кубрат.

Летописецът Нестор в „Начална руска летопис“ още пише, че Кий, след като ходил до Цариград и бил удостоен с почести от императора[8], живял за кратко на Дунав, завърнал се и управлявал в своя град Киев, където и завършил живота си[9] в 672 г.[10]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Топоров В. Н. Об иранском элементе в русской духовной культуре. 1989.
  2. ↑ Г.В.Вернадский „Древняя Русь“
  3. ↑ Повесть временных лет: „И были три брата: а один по имени Кий, а другой – Щек, а третий – Хорив, и сестра их – Лыбедь. Сидел Кий на горе, где ныне подъем Боричев, а Щек сидел на горе, которая ныне зовется Щековица, а Хорив на третьей горе, отчего и названа Хоривицей. И построили город и в честь старшего своего брата дали имя ему Киев. Был вокруг города лес и бор велик, и ловили там зверей, а были люди те мудры и смыслены, и назывались они полянами, от них поляне – киевляне и доныне“
  4. ↑ Константин Багренородни, За управлението на империята
  5. ↑ Анатолий Железни, Забытая история Киева, архив на оригинала от 17 август 2013, https://web.archive.org/web/20130817140706/http://zhelezny.com.ua/wp-content/uploads/2011/01/Zhelezny_Kiev.pdf, посетен на 4 февруари 2013 
  6. ↑ Гази-Барадж тарихы // Джагфар тарихы. Т.1. Оренбург 1993 г., c. 17.
  7. ↑ „... те се спускат по река Днепър и се събират в крепостта Киоаба, наричана Самбатас.“
  8. ↑ За това споменава и Джагфар тарихы, но го отнася до чичо му Органа, а исторически е доказано, че той и Кубрат наистина са посрещани в Константинопол
  9. ↑ Повесть временных лет:„этот Кий княжил в роде своем, и когда ходил он к царю, <какому> – не знаем, но только то знаем, что, как говорят, великих почестей удостоился тогда от царя, какого – не знаю, к которому он приходил. Когда же возвращался, пришел он к Дунаю, и облюбовал место, и срубил городок небольшой, и хотел сесть в нем со своим родом, да не дали ему живущие окрест; так и доныне называют придунайские жители городище то – Киевец. Кий же, вернувшись в свой город Киев, тут и окончил жизнь свою“
  10. ↑ Анатолий Железни, Забытая история Киева, архив на оригинала от 17 август 2013, https://web.archive.org/web/20130817140706/http://zhelezny.com.ua/wp-content/uploads/2011/01/Zhelezny_Kiev.pdf, посетен на 4 февруари 2013