Ким Монзо Quim Monzó | |
![]() Ким Монзо, 2010 г. | |
Роден | Хоаким Монзо и Гомес 24 март 1951 г. |
---|---|
Професия | писател, журналист, преводач, сценарист |
Националност | ![]() |
Активен период | 1976 – |
Жанр | драма, публицистика, документалистика |
Направление | постмодернизъм |
Течение | Генерация 70 |
Известни творби | „Размерите на трагедията” |
Подпис | |
Уебсайт | www.monzo.info/inde.htm |
Ким Монзо в Общомедия |
Ким Монзò (на испански: Quim Monzó) е испански каталонски журналист, сценарист за телевизията и радиото, преводач, и писател на произведения в жанра социална драма, публицистика и документалистика. Пише основно на каталонски език и прави преводи на испански език.[1][2][3][4][5][6][7]
Хоаким „Ким“ Монзо и Гомес е роден на 24 март 1952 г. в Барселона, Испания.[2] Баща му е каталунец, а майка му е от Уескар, Гранада.
В началото на 70-те години започва да пише репортажи като военен кореспондент за събитията във Виетнам, Камбоджа, Северна Ирландия и Индийския океан за вестник Tele/eXprés.[2][6] Сътрудничи на различни вестници и по-късно публикува колона всеки ден като колумнист в най-големия каталонски вестник „Ла Вангуардия“.[1][7] Сътрудничеството му с Радио Каталуния, TV3 и RAC1 от 80-те години на ХХ-ти век допринася за превръщането му в един от най-популярните каталунски автори.[3]
Първият му роман „Воят на ченгето край канализацията“ е издаден през 1976 г.[4] Следват голям брой негови сборници с разкази, романи и сборници със статии.[1] През 1982 г. живее в Ню Йорк със стипендия от Фондация Каталонски културен конгрес, в резултат на което през 1983 г. е издаден романът му „Бензин“ третиращ темата за мъжката идентичност, за празнотата и безсмислието на постмодерното изкуство.[4][5]
През 1989 г. е издаден романът му „Размерите на трагедията“. Главният герой Рамон-Мария страда от аномалия – състояние на перманентна ерекция, което се оказва симптом на смъртоносна болест и ако в началото прилича на преимущество, впоследствие се превръща в трагедия. Едно от големите качества на романа са откровено комичните моменти и ситуации.[4] През 1997 г. романът е екранизиран във филма „Примати“ с участието на Хоан Кросас.
Монзò е едно от водещите имена в съвременната литература на Испания и „ужасното дете“ на младата каталонска литература.[4] Работата му се характеризира с препратки към поп културата и известна ирония.[2] Той е всепризнат майстор на късия разказ отличаващ се с хаплив хумор и антиконформистката употреба на клишета.[4] Произведенията му са преведени на повече от двадесет езика по света и е носител на различни литературни отличия, сред които Наградата на град Барселона, Националната награда за литература и няколко пътии с престижната награда на критиката.[1][7] Той се счита за представител на движението Генерация 70, групата писатели, които се появяват след режима на Франсиско Франко.[3]
Прави преводи на Рей Бредбъри („Марсиански хроники“), Джеръм Дейвид Селинджър („Девет разказа“) и Томас Харди („Невзрачният Джуд“), и др. автори.[3][4][5]
Той страда от множество тикове в резултат на синдрома на Турет, както и от обсесивно-компулсивно разстройство. [8]
Ким Монзо живее в Барселона.[3]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Quim Monzó в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|