Кирена
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кирена.
| Кирена | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Руините на Кирена | |
| В регистъра | Archaeological Site of Cyrene |
|---|---|
| Регион | Африка |
| Местоположение |  Либия |
| Тип | Културно |
| Критерии | ii, iii, vi |
| Вписване | 1982 (6-а сесия) |
  Местоположение в Либия | |
| Кирена в Общомедия | |
Кирена (на гръцки: Κυρήνη) е един от най-известните градове в Античността, център на историческата област Киренайка. Градът е посветен на Аполон и се намира на територията на съвременна Либия, на 16 км от морското пристанище Аполония. Основан е през 631 г. пр. Хр. след предсказание на делфийския оракул, направено пред Бат-Аристотел. Руините на Кирена са защитени от ЮНЕСКО като паметник на Световното наследство.
По данни на Херодот, главният град на древна Либия е основан от преселници от цикладския остров Санторини, първоначално на остров Платея, а после и на самия материк, на 16 км от морето. Първият цар на Кирена (на дорийски диалект Кирана) е Бат-Аристотел.[1]
По време на господството на династията на Батиадите (управляват 8 поколения), Кирена, благодарение на мореплаването и търговията скоро достига голям разцвет и след продължителна и жестока борба с Египет и Картаген става независима. Властта на Батиадите е унищожена от персийския цар Камбиз II, който присъединява Кирена към египетските сатрапии.
По време на господството на персите, продължило 200 г., Кирена става (ок. 460 г. пр. Хр.) република; към това време се отнася и разцвета на киренската философска школа. През 321 г. пр. Хр. египетския цар Птолемей I завладява Киренайка. Пет от градовете – Кирена, Аполония, Птолемаида (Барка), Арсиноя (Тавхира) и Береника (Евгеспериди) съставят съюз („пентаполь“, петградие), са преобразувани през 117 г. пр. Хр. в царство на династията на Птолемеите, последния представител на които Апион, завещава Кирена на римляните и тя е присъединена в административно отношение към провинция Крит (67 г. пр. Хр.).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Статия на руския изследовател на античността В.И.Шубин, архив на оригинала от 7 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081007033232/http://www.centant.pu.ru/centrum/publik/confcent/2001-10/shubin.htm, посетен на 19 януари 2010
|
