Клане в Сребреница

Клане в Сребреница
Част от Война в Босна и Херцеговина
Част от надгробните плочи на близо 7000 идентифицирани жертви в мемориала и гробището на Сребреница-Поточари за жертвите на геноцида от 1995 г.
Местоположение на Сребреница 44.1, 19.3
Място	Сребреница, Босна и Херцеговина
Географски координати	44°06′ с. ш. 19°18′ и. д. / 44.1° с. ш. 19.3° и. д.44.1, 19.3
Дата	11 юли – 31 юли 1995 г.
Цел	босненски мъже и момчета
Тип на атаката	военно настъпление, масови убийства, етническо прочистване, геноцид
Смъртни случаи	300 убити и ранени 1200 – 2000 убити 35 632 и 12 000 евакуирани (от Сребреница и Жепа в Босна) 800 бежанци (в Сърбия) 1000 и 1500 пленени (Сребреница и Жепа)
Жертви	8372[1]
Извършители	Въоръжени сили на Република Сръбска Паравоенна група „Скорпиони“ 10-и диверсионен отряд (10-а саботажна рота)
Предп. извършители	Ратко Младич Радислав Кръстич Милорад Пелемиш Дражен Ердемович
Брой участници	Република Сръбска: 6000 – 9500 войници, 10 танка и 100 – 300 наемници Босна и Херцеговина: 5500 – 6200 войници (Сребреница) 1500 войници (Жепа) 370 – 400 мироопазващи и 2 F-16
Мотив	антибосненски настроения, сръбски иредентизъм, етническо прочистване, ислямофобия, сърбизация
Защитници	Босна и Херцеговина: Рамиз Бечирович (защита на Сребреница) Еюб Голич (пробив 28-а дивизия в Тузла) Авдо Палич (Жепа) Нидерландия: Том Кареманс
Клане в Сребреница в Общомедия

Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, извършено през 1995. Класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. На 24 март 2016 г. Радован Караджич е осъден на 40 години затвор, включително и за организацията на клането в Сребреница.^[2]

Хронология на събитията

Сателитна снимка на масовите гробове в Нова Касаба

Карта на военните действия по време на операция Кривая 95 и Ступчаница 95

В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000^[3][4][5][6] босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война.

За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.

Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“ и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.

Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса „Дрина“. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10 – 15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.

Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към „мюсюлмански“ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: „изтръгнаха ми го от ръцете“, „тогава му чух гласа за последен път“.

Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин“.

През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.

Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 г.

Външни препратки

• Александр Ионов „Операции „Кривая-95“ и „Ступчаница-95“: освобождение Сребреницы и Жепы“
• Srebrenica „massacre“ Архив на оригинала от 2009-07-17 в Wayback Machine.
• Srebrenica Research Group Архив на оригинала от 2009-04-14 в Wayback Machine.
• Srebrenica historical project Архив на оригинала от 2011-05-27 в Wayback Machine.
• Srpski pokolj Bošnjaka u Srebrenici: Шкорпиони, Srebrenica 1/2 и Srebrenica 2/2
• Eksodus i deportacija Žepljaka Žepa-Sarajevo-Kladanj 25 – 26 юли 1995, Žepa-Kladanj-Sarajevo 26 юли 1995, HRT и TVBiH репортаж, 19 юли 1995 Ратко Младич, Žepa je prvi put u istoriji, 1995., ostala bez svojih Žepljaka (Izještaji CNN-a kazuju o tome)
• Милан Булаич. Истина о Сребренице. Только факты
• Мифы Сребреницы. История и методика построения мифа о „геноциде“ (Книга Александра Павича – аналитика белградского Института политических исследований)
• Сербська жертв в районі Сребреніци в 1992 – 1995, близько 3500 сербських жертв-[1] Архив на оригинала от 2011-11-18 в Wayback Machine.
• Сръбски жертви в района на Сребреница from 1992 – 1995, около 3287 сръбски жертви по имена-[2]

Бележки

1. www.potocarimc.ba // Архивиран от оригинала на 18 април 2014 г. Посетен на 22 август 2021 г.
2. в. „Ню Йорк Таймс“ ((en))
3. ICTY: The Conflicts // The Международен наказателен трибунал за бивша Югославия. Посетен на 10 юли 2015.
4. Kirsten Nakjavani Bookmiller. The United Nations. Infobase Publishing, 2008. Посетен на 10 юли 2015., p. 81.
5. Christopher Paul, Colin P. Clarke, Beth Grill. Victory Has a Thousand Fathers: Sources of Success in Counterinsurgency. Rand Corporation, 2010. Посетен на 10 юли 2015., p. 25.
6. Simons, Marlise. Mladic Arrives in The Hague // The New York Times. 10 юли 2015.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Расправа в Сребренице“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​