Кондариотиса

Кондариотиса Κονταριώτισσα
— село —
Кондариотиса вечер, в дъното Олимп
Кондариотиса 40.227222, 22.459444 Кондариотиса Кондариотиса
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Дион-Олимп
Географска област	Пиерийска равнина
Надм. височина	60 m
Население	1489 души (2021 г.)
Пощенски код	601 00
Телефонен код	23510- 51
Официален сайт	www.dion.gr
Кондариотиса в Общомедия

Кондариотиса (на гръцки: Κονταριώτισσα, рядко Κουντουριώτισσα, Кундуриотиса) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Дион-Олимп в административна област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 60 m надморска височина в Пиерийската равнина на десния бряг на река Мавронери. От град Катерини е отдалечено на 8 km в южна посока.^[1]

История

Паметник на малоазийските бежанци в центъра на Кондариотиса

Името Кондариотиса се споменава за пръв път през Средновековието.

В края на XIX век Кондариотиса е гръцко село в Османската империя. След Балканските войни (1912 - 1913) селото попада в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 20-те години на XX век в селото са заселени 101 семейства или 399 души гърци бежанци^[2] от малоазиатското село Еникьой (Неохори). В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 362 души.^[3]

Кондариотиса е самостоятелна община до 1999 година, когато прераства в дем. От 2011 година демът е обединен в дем Дион-Олимп.

Църквата „Успение Богородично“

„Света Параскева“

Селото има детска градина, училище, кметство и централен площад. Основна забележителност на Кондариотиса е византийската църква „Успение Богородично“. Има също така и нов манастир „Свети Ефрем Сириец“, в който се пази дясната ръка на Свети Ефрем.^[4] Селото е разделено на две епархии – на местните с център църквата „Света Параскева“ и на малоазиатските гърци с център църквата „Свети Тома“. В памет на бежанците от Мала Азия на площада до „Свети Тома“ е издигнат паметник. В селото има и старообредническа църква „Свети Безсребреници“. Гробищната църква на малоазиатците е „Свети Атанасий“, а на местните – „Успение Богородично“.

Извън селото са разположени църквите „Света Ирина“ и „Света Варвара“. Местният силогос се казва „Пиерес“, а баскетболният клуб – „Павлос Мелас“.

Жителите на Кондариотиса се занимават предимно със земеделие – произвеждат тютюн, пшеница, картофи.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	388[2]	447[2]	888[2]	1173[2]	1301[2]	1522[2]	1372[2]	1390[2]	1717[2]	1980	1662	1489

Личности

Родени в Кондариотиса

• Атанасиос Кулианопулос (Αθανάσιος Κουλιανόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, ръководи селския гръцки комитет и подпомага преминаването на гръцките чети от Лариса към вътрешността на Македония^[5]
• Василиос Янакос (Βασίλειος Γιαννάκος), гръцки андартски деец, четник^[5]
• Василиос Карамистопулос (Βασίλειος Καραμηστόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас^[5]
• Димитриос Нациос (Δημήτριος Νάτσιος), гръцки андартски деец от трети клас под командването на Малеас, участва в борбата с румънската пропаганда и в нападението над Апостол Хаджигогу^[5]

Литература

• Ι. Φ. Καζταρίδης, Η Μακεδονία κατά την Τουρκοκρατία: Η Πιερία των περιηγητών και των γεωγράφων, εκδόσεις ΜΑΤΙ.
• Ι.Φ. Καζταρίδης, Κατερίνη: από τη μικρή κώμη στην πολύτροπη πόλη, εκδ. ΜΑΤΙ.
• Η Μηλιά στη διαδρομή των αιώνων, πρακτικά Συνεδρίου του Μορφωτικού και Πολιτιστικού Συλλόγου Κάτω Μηλιάς "Οι Λαζαίοι", 7-8 Απριλίου 2001, εκδ. ΜΑΤΙ.

Бележки

1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 275. (на македонска литературна норма)
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 276. (на македонска литературна норма)
3. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
4. Η ΔΕΞΙΑ ΧΕΙΡΑ ΤΟΥ ΟΣΙΟΥ ΕΦΡΑΙΜ ΤΟΥ ΣΥΡΟΥ // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 133. (на гръцки)