Конрад фон Хохщаден | |
архиепископ на Кьолн | |
Гробът на Конрад фон Хохщаден в Кьолнската катедрала | |
Роден |
1205 г.
|
---|---|
Починал | 18 септември 1261 г.
|
Погребан | Кьолнска катедрала, Кьолн, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква[1] |
Управление | |
Период | 1238 – 1261 |
Други титли | херцог на Вестфалия |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Лотар I фон Аре-Хохщаден |
Братя/сестри | Маргарета фон Хохщаден Лотар II фон Аре-Хохщаден Мехтилд фон Хохщаден |
Конрад фон Хохщаден в Общомедия |
Конрад фон Хохщаден (на немски: Konrad von Hochstaden, Konrad von Are-Hochstaden; ок. 1205; † 28 септември 1261) е като Конрад I архиепископ на Кьолн от 1238 до 1261 г.[2]
Той е син на граф Лотар I фон Аре-Хохщаден († сл. 1215)) и съпругата му Матилда фон Вианден († 1253) и кръвен роднина с императорския род Хоенщауфен. Той има двама братя, от които най-големият, Лотар II (* 1216; † 1246), получава Графство Хохщаден, а Фридрих е пробст в Кьолн. [3] Сестра му Маргарета фон Хохщаден († 1314) се омъжва през 1240 г. за граф Адолф IV фон Берг
Вероятно Конрад следва в Париж. След това е пробст в Кьолн.
Конрад фон Хохщаден служи като велик магистър на тевтонските рицари от 1226 г. до смъртта си през 1239 г., ръководейки ордена по време на критична фаза от неговата история. Основан в края на 12 век по време на кръстоносните походи, тевтонските рицари първоначално са помагали на християнските поклонници в Светите земи. Въпреки това, под ръководството на Хохщаден, орденът измества фокуса си към Балтийския регион, играейки ключова роля в Северните кръстоносни походи. Той ръководи усилията за укрепване на присъствието на ордена в Прусия и Ливония чрез изграждане на укрепени замъци и създаване на селища като стратегически бази за бъдеща военна и религиозна експанзия.
Хохщаден допринася за превръщането на Тевтонския орден в голяма военна и политическа сила в Източна Европа. Той създава ключови съюзи, особено със Свещената Римска империя, осигурявайки легитимност и жизненоважни ресурси за кампаниите на ордена. Неговата стратегическа визия не само разширява техните територии, но и поставя основата за тяхното трайно влияние в региона. Мандатът на Хохщаден бележи повратна точка, тъй като тевтонските рицари се превръщат от скромен орден в доминираща сила, оформяща политическата динамика на средновековна Европа.
На 30 април 1238 г. е избран за наследник на архиепископ Хайнрих I фон Мюленарк. [4] Последван е като архиепископ на Кьолн от Енгелберт II фон Фалкенбург.
|