Кормища

Кормища Κορμίστα
— село —
Кормища 40.980278, 24.056111 Кормища Кормища
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Амфиполи
Географска област	Зъхна
Надм. височина	299 m
Население	941 души (2001)

Кормища (на гръцки: Κορμίστα, Кормиста) е село в Република Гърция, намиращо се в дем Амфиполи, област Централна Македония.

География

Селото е разположено в югозападната част на Драмското поле, в северното подножие на Кушница, под манастира „Света Богородица Икосифиниса“.^[1]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е патроним по изчезналото лично име Корьмо.^[2]

Средновековие

В хрисовул от XI век на император Алексий Комнин (1081 - 1118) се говори за почтения манастир около Кормища, посветен на Светите Безсребреници. Селото се споменава в периода 1265 - 1361 година с формите Κορομίστα, Κορεμίστου, Κορεμίστα, Γορεμίστα και Κορεμίτζα.^[3]

В Османската империя

Селото е споменато в грамота от 1351 година (въ Корьмиштехъ).^[2]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Коромища, със 161 джизие ханета (домакинства).^[4] В XIX век селото има три махали – турска Конак и две гръцки – Рая и Метохи.^[1]

Гръцка статистика от 1866 година показва Кромиста (Κρομίστα) като село с 200 жители турци.^[5] Църквата „Свети Илия“ е трикорабна базилика от XIX век.^[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година споменава Кормища два пъти: веднъж като Кромиста (Kromista) в Правищката епархия с 660 жители гърци и втори път като Кормиста (Kormista) в Драмската епархия с 600 жители гърци.^[7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кормища (Kormischta) е посочено като село със 135 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 340 гърци.^[8] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Коромиста (Коромишта) като село със 110 гръцки и 40 турски къщи.^[9]

Георги Стрезов в 1891 година определя Кормища като гръцко село и пише:

„

Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[10]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Кормища брои 250 турци, 600 гърци и 50 власи.^[11] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Курмища (Kourmichta) има 650 жители гърци.^[12]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кормища е смесено местно-бежанско село със 115 бежански семейства и 456 души.^[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Кормища на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Гяур[14] или Гяур чешме[15]	Γκιαούρ	Криовриси	Κρυόβρυση[16]	чешма СИ от Кормища[14]
Куровувалта[14]	Κουροβουβάλια	Валтокамбос	Βαλτόκαμπος[16]	блата СИ от Кормища[14]
Бенен Каран	Μπενέν Καράν	Дикорфон	Δίκορφον[16]
Ибраим чешме	Ίμπραήμ Τσεσμέ	Вриси	Βρύση[16]
Сиври тепе[14]	Σιβρί Τεπέ	Митерон	Μυτερόν[16]	връх в Кушница на ЮИ от Кормища[14]
Куледжик[14]	Κουλετζίκ	Пиргискос	Πυργίσκος[16]	връх в Кушница на ЮЮИ от Кормища[14]
Узун Алан[14][17]	Ούζούν Άλάν	Мегало Хорафи	Μεγάλο Χωράφι[16]	връх в Кушница на ЮИ от Кормища[14]
Алтингос[14]	Άντίγκος	Хорафия	Χωράφια[16]	местност С от Кормища[14]
Кутин дере[14] или Мутин дере	Μουτίν Ντερέ	Ксеролакос	Ξερόλακκος[16]	река в Кушница Ю от Кормища[14]

Личности

Свързани с Кормища

• Никос Папазоглу (1948 – 2011), гръцки певец, по произход от Кормища

Бележки

1. Κορμίστα // Δήμος Αμφίπολης. Архивиран от оригинала на 2020-01-29. Посетен на 10 октомври 2019 г.
2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 142.
3. Κάστρο Ηλιοκώμης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 4 март 2024 г. (на гръцки)
4. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
5. Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
6. Church of Prophet Elijah in Kormista // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
10. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
14. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
15. Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
16. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
17. Rodholívos GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.