Кофчаз

Кофчаз Kofçaz
— град —
Кофчаз 41.94481, 27.15829 Кофчаз
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Лозенград
Околия	Кофчаз
Надм. височина	455 m
Население	644 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Пощенски код	39700
Телефонен код	(+90) 288
МПС код	39
Часова зона	FET (UTC+3)

Кофчаз или Кофчас (срещат се и формите Ковчаз, Ковчас и Ковачево,^[1] на турски: Kofçaz) е малък град, околийски център на околия Кофчаз, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на града е 644 души.^[2]

География

Градът се намира в историко–географската област Източна Тракия, в западното подножие на Странджа, на 26 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.

История

През 19 век Кофчаз е българско село, център на нахия в Кърклисийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кофча (Couftcha) има 220 домакинства и 1250 жители българи.^[3] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 50 български семейства или 227 души.^[4]

В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:

„

Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[5]

“

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ковчаз са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Българското население на Кофчаз се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Изселници от Кофчаз образуват редица села в свободната част на Странджа като Росеново и др.

Личности

Родени в Ковчаз

• Енчо Димитров (1829 – 1897) – борец за българската църковна независимост, просветител и учител.
• Бойчо Дражев Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал^[7]
• Костадин Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал^[8]
• Стойко Кючуков (1855 – ?), български революционер
• Станко Стоянов Кешишев – Кукурданския цар (1874 – ?), четник при Лазар Маджаров през 1903 година^[9]
• Петко Росен (1880 – 1944), български писател
• Тодор Черелов (1909 – ?) – Участник в Междусъюзническата война, при което се заселва в с. Близнак. Родом от Кофчаз, жител на Батаджик, носител на няколко медали.

Бележки

1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 31.
2. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 31 декември 2019. (на турски)
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34 – 35.
4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
5. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
9. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57.