Красимир Каракачанов

Красимир Каракачанов
български политик
Роден
Красимир Дончев Каракачанов
29 март 1965 г. (59 г.)
Учил вСофийски университет
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Политика
ПартияВМРО-БНД
Народен представител
XXXVIII НС   XL НС   XLIII НС   XLIV НС   
Министър на отбраната
4 май 2017 – 12 май 2021
Заместник министър-председател на България
4 май 2017 – 12 май 2021
Председател на ВМРО – БНД
16 февруари 1997 –
Семейство
БащаДончо Каракачанов
СъпругаРосица Георгиева Слабакова-Каракачанова (от 1989 г.)
ДецаДеница Красимирова Каракачанова-Делчева (р. 1990)
Красимир Каракачанов в Общомедия

Красимир Дончев Каракачанов е български политик и историк. Председател е на „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО – БНД). Съпредседател на „Обединени патриоти“.

На 4 май 2017 г. е избран за заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната в третото правителство на Бойко Борисов.[1][2]

Син е на Дончо Каракачанов – политик от БЗНС (казионен) през социализма.

Красимир Каракачанов е агент на Шесто управление на Държавна сигурност по линия на „промакедонския национализъм“.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в град Русе. Баща му Дончо Каракачанов е политик от БЗНС (казионен), през 1986 – 90 г. се издига до Председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Русе и Председател на Областното ръководство на БЗНС в Разград, както и народен представител в няколко народни събрания.

Отбива наборната служба от 1983 г до 1985 г в РТВ във в. ф. 34420 в Костинброд – в зенитно-ракетния дивизион в планината Понор около Петрохан, уволнява се като младши сержант от запаса.

Следва история от 1985 г до 1990 г. През 1990 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „История“.

Служи в службите от 1990 г до 1996 г откъдето има званието капитан от запаса.

Доктор по право на Югозападния университет „Неофит Рилски“ с дисертация на тема „Външнополитическата дейност на ВМОРО (1893 – 1918 г.)“ (2014). Женен е, има дъщеря и двама внуци.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Каракачанов е Народен представител в XXXVIII народно събрание от коалиция ОДС. През този период е член на Комисията по национална сигурност. Преди парламентарни избори 2001 г. той напуска коалицията. „ВМРО – Българско национално движение“, заедно с движение „Гергьовден“ участва на изборите, но не успява да влезе в парламента.

През пролетта на 2005 г. ВМРО влиза в предизборна коалиция, наречена Български народен съюз (БНС), заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски, която влиза в парламента с 13 депутати, между които и Красимир Каракачанов.

В края на май 2006 г. Красимир Каракачанов е обявен от вътрешния министър Румен Петков за бивш агент на Държавна сигурност. Обявлението е в отговор на въпрос на журналиста Николай Бареков от bTV за общо 47 водещи политици и духовници. Според изнесената информация Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“, ползван е по изготвяне на анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал сведения за български граждани. Съдържанието на документите не е изнесено, тъй като те съдържали класифицирана информация. След разкритието Каракачанов заявява, че той е бил причислен към Трети отдел, който се е занимавал с Македонския въпрос, и че и сега може да се подпише под становищата, които е писал тогава.[4]

Кандидат за президент (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

По повод президентските избори в България през 2011 година, през юли 2011 организационният съвет на ВМРО – БНД издига Красимир Каракачанов за кандидат-президент.[5][6] ЦИК регистрира предизборната двойка на 17 август, като е предоставен списък, съдържащ три имена, ЕГН и саморъчен подпис на заявени 18 464 избиратели, подкрепящи регистрацията.[7] На 20 септември става ясно, че кандидатите на ВМРО ще участват с бюлетина № 17.[8]

На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 0,99% от всички подадени гласове.[9]

Програма

[редактиране | редактиране на кода]

Сочени приоритети са:[10]

  • Президентът да е говорител на обществото и да отстоява българските национални интереси.
  • демографската политика да бъде основен национален приоритет
  • намаляване на броя на децата, непосещаващи училище. Съответствие между съдържанието и качеството на образованието и нуждите на икономиката и обществото.
  • одържавяване на приватизираните от монополистите дружества
  • по-многобройна и боеспособна армия
  • увеличаване правомощията на президента
  • против таваните на пенсиите, равен старт на държавната здравна каса и частните здравноосигурителни дружества. „Социалната система няма как вечно да издържа маргинализираните цигански общности“
  • президентът да бъде омбудсман
  • президентът да отстоява правата на всички българи по света, а не само на българските граждани
  • президентът да може да свиква референдуми
  • равнопоставеност на жените и започване на дискусия за домашното насилие в страната, амнистия на задълженията на майките към НОИ
  • протекции за българския бизнес
  • външната политика на България да отразява българския национален интерес „без притеснения от членството ни в НАТО и ЕС“. В отношенията със съседните държави основен критерий да бъдат правата на българските общности там.

Извън страната

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 октомври град Щип (Северна Македония) осъмва с рекламни материали на Красимир Каракачанов. Картичките са разпространени в пощенски кутии и входове на блокове. Град в който живеят немалко хора с изявено българско самосъзнание, и жители с българско гражданство. В същото време видеоклип, който напомня за българския произход на населението в Северна Македония, се разпространява от дни в интернет пространството. Появата на предизборните материали предизвиква интерес от страна на няколко македонски медии, сред които основните телевизии – „Сител“, „Телма“ и „Алфа“.[11] Местната полиция премахва листовките и обявява, че издирва разпространителя, тъй като според закона в Северна Македония деянието е определено като престъпление.[12] От своя страна Каракачанов пише до македонските медии: „Обръщам се към вас с поредна молба да не търсите повече разделение между хората в България и Северна Македония. Всяка проява на близост между България и Македония днес е надежда за нормализация и за възстановяване на историческата справедливост“. В писмото Каракачанов пояснява, че появата на рекламни материали за българските избори в македонските градове е логична, защото в Северна Македония живеят много хора с българско самосъзнание и гражданство, а и самият град Щип е емблематичен за българската история.[13]

Резултати от изборите

[редактиране | редактиране на кода]

На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 33 236 гласа, или 0,99 % от всички подадени гласове.[14]

Най-голям дял Каракачанов има в общините: Златарица – 12,80 %, Чепеларе – 6,53 %, Суворово – 5,85 %, Копривщица – 4,97 %, Банско – 4,36 %, Балчик – 4,04 %, Искър – 3,75 %, Пещера – 3,70 %, Сандански – 3,63 %, Пордим – 3,07 %; което се дължи на подкрепата към ВМРО и на местните избори.

В чужбина Каракачанов получава 291 гласа, или 0,60 % от гласовете. От тях 80 са от Северна Македония.[15][16] По-голяма подкрепа получава от: Албания – 10,00 %, Австралия – 8,33 %, Китай – 4,00 %.

Кандидат за президент (2016)

[редактиране | редактиране на кода]

На 28 юли 2016 г. е издигнат за кандидат за президент от инициативен комитет на патриотични организации. За негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от Атака, който също като Каракачанов е заместник-председател на парламента.[17][18][19] Двойката получава подкрепата на парламентарно представените партии от Патриотичния фронт – ВМРО и НФСБ, както и на Атака.[20][21] На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[22] Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[23] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[24]

Възгледите му за справяне с бежанската криза са свързани с това че „при нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“.[25]

Вицепремиер и министър на отбраната

[редактиране | редактиране на кода]

След изборите от 26 март 2017 г. коалицията „Обединени патриоти“, в която влиза и ВМРО, подписва коалиционно споразумение с политическа партия ГЕРБ за съставяне на правителство. С решение на XLIV народно събрание от 4 май 2017 г. Красимир Каракачанов е избран за заместник министър-председател, отговарящ за отбраната, вътрешния ред и др. въпроси и министър на отбраната на Република България в третото правителство на Бойко Борисов. Още с встъпването си в длъжност Красимир Каракачанов обявява, че ще работи за осъществяването на редица патриотични инициативи в областта на отбраната.

Критики и противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Служба в комунистическите тайни служби

[редактиране | редактиране на кода]

На 04.09.2007 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия със свое решение обявява народните представители, агенти на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия във всички народни събрания след падането на социалистическия режим в България през 1989 г., в това число и VII велико народно събрание. Като народен представител в XXXVIII и XL народно събрание Красимир Каракачанов е включен в списъка, като е обявено, че от 16.05.1989 г. той е бил агент на Шесто управление на Държавна сигурност по линия на „промакедонския национализъм“ с агентурно име „Иван“.[3][26] Със същото решение на Комисията е обявено, че от 29.04.1972 г. и баща му, Дончо Каракачанов, народен представител в VII велико народно събрание, е бил осведомител към VI управление на ОУ на МВР-Русе-ДС.[26]

На 31 януари 2022 г. Слободан Богоевски, бивш ръководител на македонската Служба за държавна сигурност (Службата за државна безбедност, СДБ), заявява в интервю за македонска онлайн медия, че Каракачанов е бил вербуван от службите в Югославия при посещение от обменна програма за студенти в края на 80-те години в Скопие.[27][28] Пред българската медия Дневник Каракачанов отрича твърдението и заявява, че никога не е учил в Скопие.[28]

Антиправителствени протести (2020)

[редактиране | редактиране на кода]

Той твърди, че тези протести са свързани с желанието да се узаконят гей браковете в държавата, заявявайки „Не може в името на това няколко соросоидни НПО-та и партийки, които са извън парламента, да се докопат до властта, ти да разсипеш държавата. И в името на какво? Да ми доведеш гей браковете и да ми създаваш джендър република“.[29][30]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Каракачанов, Красимир. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, ВМРО-СМД, 1994.
  • Каракачанов, Красимир. ВМРО. 100 години борба за Македония. София, Македония прес, 1996.
  • Каракачанов, Красимир. ВМРО. 110 години борба за Македония. София, Македония Прес, 2004.
  • Каракачанов, Красимир. ВМРО – История на една борба. София, Захарий Стоянов, 2013.
  • Каракачанов, Красимир. Тодор Александров - Дълг и чест. София, Захарий Стоянов, 2019.
  • Каракачанов, Красимир. Забравените апостоли на Македония. София, Захарий Стоянов, 2021.
  • Каракачанов, Красимир. Външнополитическата дейност на ВМРО (1893-1944г.). София, Захарий Стоянов, 2023.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кой е Красимир Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната // dnevnik.bg, 3 май 2017. Посетен на 5 май 2017.
  2. ↑ Каракачанов: Ще върна уважението към българския офицер! // dnes.bg, 4 май 2017. Посетен на 5 май 2017.
  3. ↑ а б Христо Христов, „Досиетата на кандидат-президентите: Красимир Каракачанов“ Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., desebg.com, 20 октомври 2011 г.
  4. ↑ „МВР: Каракачанов, Лютви и Берон са били ДС-агенти“, dnes.dir.bg, 31 май 2006 г.
  5. ↑ Надя Хамдан, „ВМРО ще издигне Каракачанов за кандидат-президент“, dariknews.bg, 5 юли 2011 г.
  6. ↑ „Красимир Каракачанов е кандидат – президентът на ВМРО“, novini.bg, 5 юли 2011 г.
  7. ↑ РЕШЕНИЕ № 378-ПВР, София, 17.08.2011[неработеща препратка], сайт на ЦИК.
  8. ↑ „Кунева с номер 1 в бюлетината, а за ГЕРБ – номер 2“ Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., infomreja.bg, 20 септември 2011 г.
  9. ↑ Избори 2011: Гласове за избиране на президент и вицепрезидент Архив на оригинала от 2014-03-31 в Wayback Machine., сайт на ЦИК.
  10. ↑ стр. 8 от в-к „България“ (Издание на ВМРО), бр. 8, септември – октомври 2011 г.[неработеща препратка] (мъртъв линк)
  11. ↑ „Македонските медии: Скандал – реклама на Каракачанов в Щип!“, izbori-2011-bg.com, 9 октомври 2011 г.
  12. ↑ „Гняв в Скопие: Каракачанов агитира с пропагандни листовки“, balkani.actualno.com, 10 октомври 2011 г.
  13. ↑ „Каракачанов пише до македонски медии“, dartsnews.bg, 11.10.2011 г.
  14. ↑ Гласове за избиране на президент и вицепрезидент // Централна избирателна комисия. Архивиран от оригинала на 2011-12-29. Посетен на 9 януари 2012.
  15. ↑ ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000062 Държава Македония Град Битоля // Централна избирателна комисия, 23 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-02. Посетен на 9 януари 2012.
  16. ↑ ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000061 Държава Македония Град Скопие // Централна избирателна комисия, 23 октомври 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-02. Посетен на 9 януари 2012.
  17. ↑ Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент // dnevnik.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  18. ↑ Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице // 24chasa.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  19. ↑ Общественици призовават за обединение на патриотичните сили // vmro.bg, 28 юли 2016. Архивиран от оригинала на 2016-09-13. Посетен на 8 август 2016.
  20. ↑ ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев // segabg.com, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  21. ↑ Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет // focus-news.net, 29 юли 2016. Архивиран от оригинала на 2016-11-04. Посетен на 4 ноември 2016.
  22. ↑ Коалиция "Обединени патриоти" се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори // desant.net, 30 септември 2016. Посетен на 18 октомври 2016.
  23. ↑ ЦИК. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката // cik.bg, 8 ноември 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  24. ↑ Патриотите не подкрепят никого на балотажа // clubz.bg, 9 ноември 2016. Посетен на 27 януари 2017.
  25. ↑ „Каракачанов: При нужда трябва да отблъснем мигрантите със сила“, cross.bg, 12 октомври 2016 г.
  26. ↑ а б Решение № 14 от 04.09.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
  27. ↑ Каракачанов беше соработник на македонската служба, студираше во Скопје и живееше во домот Гоце Делчев, шокантна изјава на екс шефот на македонската тајна полиција (видео) // Во центар, 31.01.2022. Архивиран от оригинала на 02.02.2022. Посетен на 02.02.2022. (на македонска литературна норма)
  28. ↑ а б Петров, Ангел. Каракачанов е вербуван от Скопие през 80-те, твърди първият шеф на македонските служби // Дневник (2001), 02.02.2022. Архивиран от оригинала на 02.02.2022. Посетен на 02.02.2022.
  29. ↑ [1] 11.08.2020, Свободна Европа]
  30. ↑ 10.08.2020, Webcafe.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Красимир Каракачанов.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“