Кърмища Μεσόβουνο | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Каракамен |
Надм. височина | 840 m |
Население | 334 души (2021 г.) |
Пощенски код | 500 06 |
Телефонен код | 2463 |
Кърмища или Кръмча (на гръцки: Μεσόβουνο, Месовуно, катаревуса: Μεσόβουνον, Месовунон, до 1928 година Κρίμσια, Кримисия,[1] на турски: Kırımşa, Къръмша) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
Селото е разположено на 840 m надморска височина,[2] в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио) в долината на река Делова (Аспропотамос).[3]
В края на XIX век Кърмища е турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кърмско като българско село.[4] Към 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крѫмча живеят 1260 турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Креше (Крамтеха) е помашко (гръцко мохмеданско) село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 275 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кримезе - Кримца (Κριμέζε - Κρίμτσα), Кайлярска каза, живеят 1700 турци.[7]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Кърмища попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кръмча (Крмча) има 25 къщи турци.[8] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 220 бежански семейства с 805 души.[9]
В 1927 година селото е прекръстено на Месовунон.[10] Днес мнозинството от населението на Кърмища са понтийски гърци, които говорят понтийски език.
На 10 октомври 1941 година 11 членове на съпротивата убиват колаборационисткия кмет на селото.[11] В отмъщение на 23 октомври 1941 година германските окупационни войски опожаряват селото заедно с негушкото Горно Шел, от другата страна на билото на Каракамен.[12] Всички открити мъже между 15 и 65 са разстреляни. Жертвите са 153.[11] На 23 април 1944 година германски войници и гръцки колаборационисти убиват още 200 мъже в Кърмища и селото отново е изгорено.[2]
Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито, тютюн и картофи, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
От 60-те години започва преселване към Кайляри и големите градове в Гърция.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Козлук[3] | Κοσλούκι | Кариотопос | Καρυότοπος[13] | връх в Каракамен на Ю от Кърмища и на И от Учини (1365 m)[3] |
Маточаир[3] | Ματοτσάϊρον | Ливади | Λιβάδι[13] | местност на Ю от Кърмища[3] |
Маточаир[14] | Ματοτσάϊρον | Воскотопос | Βοσκότοπος[13] | местност и връх на ЮИ от Кърмища (1683 m)[14] |
Кузлук[14] | Κουσλούκι | Арниотопос | Άρνιότοπος[13] | връх на ЮИ от Кърмища (1546 m)[14] |
Харман[3] | Χαρμάνι | Алони | Αλώνι[13] | местност в Каракамен на Ю от Кърмища[3] |
Куру | Κουρού | Дасос | Δάσος[13] | |
Каракуш[3] | Καρακούς | Аетораги | Άετορράχη[13] | връх на СЗ над Кърмища (841 m)[3] |
Сари дол[3] | Σαριντόλης | Кастро | Κάστρο[13] | река на ЮЗ от Кърмища, десен приток на Килот, минаващ през Учини[3] |
Борика[14][3] | Ύψωμα Τσαΐρια | Псила Ливадия | Ψηλά Λιβάδια[13] | връх в Каракамен на И от Кърмища (1361 m)[3] |
Бела река[3] | Μπέλα Ρέκα | Пигес | Πηγές[13] | връх в Каракамен на И от Кърмища (1682,9 m)[3] |
Поз тепе[3] | Πὸζ Τοπέ | Ипсилос Лофос | Ύψηλός Λόφος[13] | връх в Каракамен на ССИ от Кърмища (886 m)[3] |
Клукучари[3] | Κλουκουτσάρες | Ипсоматаки | Ύψωματάκι[13] | връх в Каракамен на СИ от Кърмища (1571,1 m)[3] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1236[2] | 1468[2] | 801[2] | 1171[2] | 550[2] | 715[2] | 470[2] | 400[2] | 530[2] | 515 | 407 | 334 |
|