Някои съвременни специалисти по храните твърдят, че лавашът произлиза от Армения,[6][7][8] докато други казват, че корените му са вероятно в Иран.[9][10][11] През 2014 г. „лавашът, приготвянето, значението и външния вид на традиционния хляб като израз на културата в Армения“ е вписан в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.[12] Това решение води до възражения в Азербайджан, Иран, Киргизстан и Казахстан, които твърдят, че храната е регионална, а не арменска.[13][14]
Лавашът е много тънък (2 – 5 mm), с овална форма. Стандартните му размери са около 90 – 110 cm на дължина и около 40 – 50 cm на ширина. Тежи не повече от 250 грама.[15][16] Лавашът се съхранява в окачено състояние до охлаждане, след което се подрежда на купчини от 8 – 10 реда.[17] Изсъхва бързо на въздух и може да се съхранява много дълго време, когато е сух.[16]
↑Karizaki, Vahid Mohammadpour. Ethnic and traditional Iranian breads: different types, and historical and cultural aspects // Journal of Ethnic Foods 4 (1). 1 март 2017. DOI:10.1016/j.jef.2017.01.002. с. 8 – 14.