Лорето (Марке)
| Лорето | |
 | |
 | |
  Лорето  Лорето | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Марке |
| Провинция | Анкона |
| Площ | 17 km² km² |
| Надм. височина | 127 m |
| Население | 12 285 жители души (1 януари 2009) |
| Пощенски код | 60025 |
| Телефонен код | 071 |
| МПС код | AN |
| Официален сайт | www.comune.loreto.an.it |
| Лорето в Общомедия | |
Лорето (на италиански: Loreto) е град и община в италианската провинция Анкона, регион Марке.
Намира се на 20 км югоизточно от Анкона. Има 12 285 жители (1 януари 2009).
Най-голямо известност му носи базиликата „Санта Каза“ - място за поклонение на вярващите католици. Тази базилика е на второ място за поклонение след базиликата „Свети Петър“ в Рим.
Тук се намира къщата на Света Богородица, Casa santa, на Черната Мадона. Тази къща, в която е родена и живяла Дева Мария, e транспортирана от Назарет в Лорето от търговците Ангели през 1291-1294 г.
Българи учили в Лорето
[редактиране | редактиране на кода]Благодарение на застъпничество на първите български католически епископи Петър Солинат и Илия Маринов много будни момчета от Чипровци и павликянски села от Дунав до Пловдив през XVII в. получават образованието си в Илирийския колеж в Лорето (известен още като „Лоретската колегия“). Шест годишни стипендии са отпускани за целта.[1]
- Филип Станиславов[2]
- Петър Парчевич[2] – постъпва в колежа на 15 април 1629 г.[3]
- Никола Станиславич[2]
- Яко Божкович - постъпва в колежа на 3 февруари 1635 г.[3][4]
- Марко Бабич- постъпва в колежа на 15 април 1629 г.[2]
- Петър Божевич – постъпва в колежа на 7 март 1629.[3]
- Андрея Марцевич – постъпва в колежа на 12 декември 1635 г.[3]
- Винченцо Матевич – последният известен учител в чипровското католическо училище[2]
- Кръстьо (Христофор) Пейкич[2]
- Петър Башевич
- Атанас Радович - завършил колежа през 1646 г.[4]
По-късно там учат и
В турските документи българите са били записвани със собственото име и с името на бащата (фамилното име не е съществувало). В колежа българите са били регистрирани с фамилия съставена от бащиното име с наставка „-ич“ (подобно на хърватите). Много българи са преминали през колегията.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ а б в г д е ж Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...
- ↑ а б в г Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание, „Буквица“, София, 2012. Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine. ISBN 978-954-92858-5-7
- ↑ а б в СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ЕНОРИЯ „ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО“ в Ген. Николаево // Архивиран от оригинала на 2016-10-14. Посетен на 2017-01-20.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Homepage der Pilgerstätte
- Abbildung der Stadt 1581 in Civitates orbis terrarum Архив на оригинала от 2009-07-21 в Wayback Machine., Georg Braun
| |||||