Лукас Пападимос

Лукас Пападимос
	Лукас Пападимос
Министър-председател на Гърция
Мандат	10 ноември 2011 – 16 май 2012
Президент
2005 – 2015	Каролос Папуляс
Предшественик	Георгиос Папандреу
Наследник	Панайотис Пикраменос
Лична информация
Роден	11 октомври 1947 г. (77 г.) Атина, Гърция
Религия	Църква на Гърция
Съпруга	Джейн Х. М. Инграим
Полит. партия	няма
Професия	икономист
Подпис
Уебсайт	www.primeminister.gr
	Лукас Пападимос в Общомедия

Лукас Пападимос (на гръцки: Λουκάς Παπαδήμος, [luˈkas papaˈðimos]) е гръцки икономист, бивш директор на Гръцката национална банка и вицепрезидент на Европейската централна банка и бивш министър-председател на Гърция.^[1]

Биография

Образование и семейство

Пападимос е роден в гръцката столица Атина. След завършването на Атинския колеж през 1966 година той заминава за САЩ, където следва в Масачузетския технологичен институт (МИТ). Там след защита на бакалавърска степен със специалност физика, той защитава също магистърска степен със специалност електротехника и докторска степен по икономика. През 1977 г. се венчава за Джейн Х. М. Инграим.

Професионален път

От 1973 до 1975 г. Пападимос е изследователски асистент и доцент при МИТ, а от 1975 до 1984 г. – професор по икономика при Колумбийския университет в Ню Йорк. През 1980 г. става водещ икономист (финансов експерт) на Федералния резерв на САЩ в Бостън. От 1988 г. съвместява постове в Гръцката национална банка (ГНБ) с професурата си в Атинския университет.^[2] Член е на Атинската академия.^[3]

През 1993 г. Лукас Пападимос е назначен за подуправител на Гръцката национална банка, а година по-късно поема нейното управление. Като директор на ГНБ подготвя присъединяване на Гърция към Европейския валутен съюз през 2001 г. и преминаването на страната от националната валута – гръцката драхма, към единната европейска валута – еврото, през 2002 г.^[4]^[5]

От 1994 до 1998 г. Лукас Пападимос е член на Съвета на Европейския валутен институт, а от 1999 г. – член на Разширения съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). От 2002 до 2010 г. Пападимос е вицепрезидент на ЕЦБ, след което неговият пост се поема от Виктор Констансио. През 2005 г. описва риска на американския пазар за недвижими имоти – прогноза, която през 2007 г. се сбъдва.^[6]

Министър-председател

През 2010 г. Лукас Пападимос става нещатен икономически съветник на премиера Георгиос Папандреу, а на 17 ноември 2011 г. го наследява на поста министър-председател на Гърция (виж Финансова криза в Гърция).^[7] До встъпването си в длъжност като премиер Пападимос е доцент в Училището по управление „Джон Ф. Кенеди“ на Харвардския университет.^[8]^[9]^[10]

Сред приоритетите на Пападимос като министър-председател са оставането на Гърция в еврозоната, прилагането на реформи и антикризисни мерки и изпълнението на задълженията на Гърция по спасителната програма, финансирана от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Пападимос оглавява гръцкото правителство до предсрочните избори, които се провеждат на 19 февруари 2012 г.^[11] На 17 ноември оглавяваното от него правителство получава парламентарен вот на доверие, като е подкрепен от социалистическата ПАСОК, консервативната Нова демокрация и крайнодясната партия ЛАОС.^[12]

Атентат

На 25 май 2017 година, докато преглежда служебната поща в колата си в Атина, Пападимос е ранен от писмо-бомба, избухнало в ръцете му. Освен него, пострадали са още шофьорът му, както и охранител. Писмото е било с подател Националната академия, на която той е президент. Пападимос е сериозно ранен в корема, гърдите и краката, но оцелява.^[13]

Библиография

„Targets for Monetary Policy in the Coming Year“ (заедно с Franco Modigliani), Brookings Papers on Economic Activity, Том 1, 1975, стр. 141 – 165.
„Optimal Aggregate Employment Policy“ (докторска дисертация), Massachusetts Institute of Technology, 1977.
„Monetary and Credit Targets in an Open Economy“ (заедно с Franek Rozwadowski) в D.R. Hodgman: The Political Economy of Monetary Policy: National and International Aspects, Nr. 26, Federal Reserve Bank of Boston. 1983, стр. 275 – 306.
Efficiency, Stability and Equity: A Strategy for the Evolution of the Economic System of the European Community (mit Tommaso Padoa-Schioppa et al.), Oxford und New York: Oxford University Press, 1987.
The European Monetary System in the 1990s (заедно с Paul De Grauwe), London und New York: Longman, 1990.
External Constraints on Macroeconomic Policy: The European Experience (заедно с G. Alogoskoufis и R. Portes), Cambridge, Cambridge University Press, 1991.
„Why price stability?“ в A.G. Herrero: Why price stability?, материали за първата конференция на Европейскате централна банка, Европейска централна банка, Франкфурт на Майн, 2000