За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
МТ-ЛБ | |
![]() Американски морски пехотинци се возят на МТ-ЛБ по време на тренировки. | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Националност | ![]() |
Тип | бронетранспортьор |
На въоръжение | 1964 - до днес |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 11.900 t |
Дължина | 6,45 m |
Ширина | 2,86 m |
Височина | 1,865 m |
Броня и въоръжение | |
Броня (челна) | 14 mm (максимално) |
Основно въоръжение | 7,62 mm картечница ПК 2500 патрона |
Технически данни | |
Силова установка | 8 цилиндров дизелов двигател |
Макс. скорост | 62 km/h (по шосе) |
Запас от ход | 500 km (по шосе) |
Екипаж | 2 (+ 11 пасажери) |
МТ-ЛБ в Общомедия |
МТ-ЛБ (на руски: „многоцелевой тягач лёгкий бронированный; букв. – многоцелеви транспортьор – лек брониран) е съветски верижен бронетранспортьор. Основното му предназначение е теглене на артилерийски оръдия, превозване на жива сила и монтаж на специално въоръжение. За заснежени и заблатени местности е създаден високопроходимият вариант МТ-ЛБв, който се отличава с по-широка гъсенична верига (ширината на трака е увеличена до 570 mm).
На базата на МТ-ЛБу е създадено шаси за самоходната артилерийска установка 2С1 Гвоздика и др.
МТ-ЛБ е на въоръжение от 1964 г.
Произвеждани са в „Бета“ АД, Червен бряг, бивше държавно предприятие от военнопромишления комплекс на България, което произвежда варианти на МТ-ЛБ до 1995 година.[1] До преименуването си през 1991 г. заводът се е наричал МК „9-и май“ – Червен бряг,[2] а 1999 г. предприятието е приватизирано чрез покупка от работническо-мениджърско дружество (РМД), а върху обособена част от него е създадено предприятието с гражданска продукция на „Палфингер Продукционстехник България“.[3]
Към 2012 г. производството и обновяването на машините се извършва от държавното предприятие ТЕРЕМ - Хан Крум.[4][5]
|