Магнезиев сулфат | |
Имена | |
---|---|
Други | Английска сол Горчива сол |
Свойства | |
Формула | MgSO4 |
Моларна маса | 120,366 g/mol (безводен) 138,38 g/mol (монохидрат) 246,47 g/mol (хептахидрат) |
Външен вид | бели кристали |
Плътност | 2,66 g/cm3 (безводен) 2,445 g/cm3 (монохидрат) 1,68 g/cm3 (хептахидрат) |
Точка на топене | 1124 °C (безводен) 200 °C (монохидрат) 150 °C (хептахидрат) |
Разтворимост във вода | 35,1 g/100 mL (безводен) |
Разтворимост във вода | 113 g/100 mL (хептахидрат) |
Магнитна възприемчивост | −50·10−6 cm3/mol |
Показател на пречупване | 1,523 (монохидрат) 1,433 (хептахидрат) |
Термохимия | |
Стандартна енталпия на образуване | −1288,8 kJ/mol |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
Идентификатори | |
CAS номер | 7487-88-9, 14168-73-1, 24378-31-2 |
PubChem | 24083 |
ChemSpider | 22515 |
DrugBank | DB00653 |
KEGG | D01108 |
MeSH | D008278 |
ChEBI | 32599 |
ChEMBL | 1200456 |
RTECS | OM4500000 |
ATC | D11AX05 |
SMILES | [Mg+2].[O-]S([O-])(=O)=O |
InChI | 1S/Mg.H2O4S/c;1-5(2,3)4/h;(H2,1,2,3,4)/q+2;/p-2 1/Mg.H2O4S/c;1-5(2,3)4/h;(H2,1,2,3,4)/q+2;/p-2 |
InChI ключ | CSNNHWWHGAXBCP-UHFFFAOYSA-L CSNNHWWHGAXBCP-NUQVWONBAQ |
UNII | ML30MJ2U7I |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Магнезиев сулфат в Общомедия |
Магнезиевият сулфат е неорганична сол с формула MgSO4(H2O)x, където 0≤x≤7. Той често се среща под формата на хептахидратния сулфатен минерал епсомит (MgSO4·7H2O). Общата световна употреба на монохидрата му към средата на 1970-те години възлиза на 2,3 милиона тона, по-голямата част от които се използват в селското стопанство.[1]
Магнезиевият сулфат по традиция се използва в солите за баня. Може да се използва и като козметичен продукт. Атлетите го използват за облекчаване на мускулна треска, а градинарите го употребяват за подобряване на културите. Съединението има още множество полезни свойства, като например премахването на трески или трънове от кожата.[2]
Известни са различни хидрати на магнезиевия сулфат.[3]
Хептахидратът лесно губи един воден еквивалент, образувайки хексахидрат. Понякога хептахидратът се нарича английска сол, тъй като е добит за пръв път от солен извор в Епсом, Съри, Англия, при който порестият варовик се среща с непореста глина.
Монохиратът (MgSO4·H2O) се среща в минерала кизерит. Той може да се получи чрез нагряване на хексахидрат до около 150 °C. По-нататъшното загряване до 200 °C образува безводен магнезиев сулфат. При допълнително нагряване безводната сол се разлага до магнезиев оксид (MgO) и серен триоксид (SO3).
Хептахидрат може да се получи чрез неутрализиране на сярна киселина с магнезиев карбонат или магнезиев оксид, но обикновено може да се набави директно от естествени източници.
Това е едно от най-важните лекарства за елементарното здравеопазване според Световната здравна организация.[4]
Магнезиевият сулфат често се използва за приготвяне на фармацевтичен магнезий, който може да се използва както външно, така и вътрешно. Той е силно водоразтворим, но разтворимостта се възпира от липидите, които често се използват в лосионите. Лосионите често използват емулсии или суспензии, за да включват както масло, така и водоразтворими съставки. По този начин магнезиевият сулфат в лосион може да се абсорбира в зависимост от това дали не е наличен за миграция към кожата, нито да бъде абсорбиран през кожата.[5]
Външно, пастата от магнезиев сулфат се използва за лечение на кожни възпаления. Освен това тя спомага за премахването на трънове от кожата.[6]
Освен това магнезиевият сулфат се използва в солите за баня и в камерите за сензорна депривация.
Вътрешно, магнезиевият сулфат се използват като солен осмотичен лаксатив, както и против магнезиев дефицит в организма.[7] Освен това има свойствата на антиаритмичен агент при сърдечен арест.[8] Под вида на спрей може да облекчава симптомите на остра астма.[9] При сериозни астматични пристъпи се прилага интравенозно. Магнезиевият сулфат също спомага за намаляване на риска от прогресиране на прееклампсията до еклампсия.[10]
Магнезиев сулфат се използва за повишаване на съдържание на магнезий или сяра в почвата. Най-често се употребява за растения в саксии или за култури, изискващи много магнезий (картофи, рози, домати, лимони, моркови и чушки). Предимството на магнезиевия сулфат пред другите магнезиеви подобрители на почва (като доломита) е неговата висока разтворимост, което му позволява да се прилага директно върху листата на растенията. Разтворите от магнезиев сулфат са с pH близко до неутралното за разлика от алкалните соли на магнезия, срещащи се в пясъчника.[11]
Магнезиев сулфат се използва като сол в пивоварството за произвеждането на бира.[12] Употребява се и като сгъстител при правенето на тофу.
Безводният магнезиев сулфат се използва често като десикант при органичния синтез, поради неговия афинитет към водата и сравнимост с повечето органични съединения.