Макс Рихнер Max Rychner | |
Роден | 8 април 1897 г. |
---|---|
Починал | 10 юни 1965 г. Цюрих, Швейцария |
Професия | журналист, белетрист, есеист, преводач |
Националност | Швейцария |
Жанр | разказ, есе, стихотворение |
Награди | „Награда на Швейцарската Фондация „Шилер““ (1953) „Награда Готфрид Келер“ (1956) |
Макс Рихнер (на немски: Max Rychner) е швейцарски журналист, писател, преводач и литературен критик.
Автор е на книги с разкази, есета, стихотворения и автобиографична проза. Превежда творби на Пол Валери, коментира и публикува произведения на Роберт Валзер. Издава мемоарите на Валтер Бенямин, кореспондира си с Хуго фон Хофманстал, Томас Ман, Готфрид Бен, Ернст Роберт Курциус и др. Хана Арент го нарича „една от най-образованите и изтънчени личности в интелектуалния живот на епохата“.[1]
Макс Рихнер произлиза от еврейско семейство. Син е на селски лекар. Следва в Берн и Цюрих. Завършва през 1921 г. и от 1922 до 1931 г. ръководи цюрихското списание „Висен унд Лебен“. До 1937 г. работи като редактор на „Кьолнише цайтунг“ и кореспондент на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ в Кьолн.
След двугодишна дейност като завеждащ литературната страница на бернския ежедневник „Дер Бунд“ Рихнер оглавява културната редакция на в. „Ди Тат“ в Цюрих. Под негово ръководство литературната притурка на вестника добива след 1945 г. международен формат. Рихнер е смятан за откривател на Паул Целан, понеже през 1947 г. публикува ранни творби на тогава все още неизвестния поет и така за първи път го представя на по-широка немскоезична читателска публика.[2]
Рихнер си създава име на един от най-значимите и влиятелни литературни критици в немското литературно пространство. През 1955 г. получава почетната награда на Културния съюз на немската икономическа общност. Неговият ориентиран към херменевтични образци „метод на възхищението“ издига формално-естетическите критерии над въпросите за съдържанието и смисъла на творбата.
|