Марк Петрей

Марк Петрей
Marcus Petreius
римски политик и военачалник
Роден
около 110 г. пр.н.е.
Починал
46 г. пр.н.е. (64 г.)
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.

Марк Петрей (на латински: Marcus Petreius; * 110 пр.н.е.; † април 46 пр.н.е.) e римски политик и генерал.

Той е син на центуриона Гней Петрей Атинас[1] (по името на италианския град Атина в областта Лацио). Марк Петрей е първият сенатор от фамилията.

През 64 пр.н.е. е претор. През 63/62 пр.н.е. служи като легат при консул Гай Антоний Хибрида. През 62 пр.н.е. той има 30-годишна военна служба като военен трибун, префект и легат.[2] В началото на 62 пр.н.е. при Пистория замества страдащия от болки в краката Хибрида[3] в командването на действията, срещу бунтовническата армия на Луций Сергий Катилина и я побеждава.

Противник е на Гай Юлий Цезар. По време на консулата му през 59 пр.н.е. подкрепя неговия враг Катон Млади. От 55 пр.н.е. Петрей е легат на управителя на испанските провинции Гней Помпей, заедно с Луций Афраний. На 2 август 49 пр.н.е. в Битката при Илерда двамата легати капитулират след пораженията си от Цезар, предавайки му водачеството на легионите си, и отиват в Гърция при Помпей.[4] След Битката при Фарсала Петрей и Катон напускат Пелопонес и заминават в Северна Африка, където Петрей пак е легат. Той има първоначално успехи заедно с Тит Лабиен в Битката при Руспина на 4 януари 46 пр.н.е. против Цезар, но след загубата на помпеяните в Битката при Тапс бяга заедно с нумидския цар Юба I. Укриват се в един от царските чифлици, в близост до град Зама, но за да не попаднат в плен се уговарят за двубой до смърт. Победилият в него Петрей се самоубива с помощта на един роб.[5]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hans Georg Gundel: Petreius 1. In: Der Kleine Pauly, Bd. 4 (1972), Sp. 671.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ вероятно центурион Гней Петрей Атинас, който спасява един римски легион през 102 пр.н.e. от кимбрите и затова получава Corona obsidionalis graminea, corona graminea (Плиний Стари, naturalis historia 22, 11), e негов баща.
  2. ↑ Салустий, Bellum Catilinae 59, 6: Homo militaris, quod amplius annos triginta tribunus aut praefectus aut legatus aut praetor cum magna gloria in exercitu fuerat.
  3. ↑ Салустий, Bellum Catilinae 59, 4 – 61.
  4. ↑ Юлий Цезар, de bello civili 1, 38 – 87.
  5. ↑ Цезар, de bello Africo 94; Appian, Bürgerkriege 2, 100; Сенека, de providentia 2, 10.