Мегрелия-Горна Сванетия

Мегрелия-Горна Сванетия სამეგრელო-ზემო სვანეთი Самегрело-Земо Сванети
Страна	Грузия
Адм. център	Зугдиди
Площ	7442 km²
Население	320 800 души (2018) 43,1 души/km²
Райони	8 + 1
Губернатор	Александър Моцерелия
Официален сайт	szs.gov.ge
Мегрелия-Горна Сванетия в Общомедия

Мегрелия-Горна Сванетия (на грузински: სამეგრელო-ზემო სვანეთი, Самегрело-Земо Сванети) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия, включваща историческите области Мегрелия (или Самегрело) и Горна Сванетия (или Земо Сванети). Площ 7442 km² (3-то място по големина в Грузия, 10,69% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 320 800 души^[1] (5-о място по население в Грузия, 8,07% от нейното население). Административен център град Зугдиди. Разстояние от Тбилиси до Зугдиди 300 km.

Историческа справка

Около средата на 16 век Мегрелското феодално княжество се отделило от Имеретинското царство и неговите владетели от рода Дадиани признавали само номинално властта на Имеретинските царе. До началото на 17 век в състава на Мегрелското княжество влизала и територията на днешна Абхазия. В края на 17 век династията Дадиани била свалена от власт от рода Чиковани начело с Каций Чиковани. Синът на Каций Георгий приел фамилията на предишните владетели на княжеството – Дадиани. През 1803 г. владетелят на Мегрелското княжество Георгий (да не се бърка с първия Георгий) приел руско поданство. През 1857 г. управителят на Кавказ княз Барятински въвел в княжеството руско управление и юридически Мегрелското княжество прекратило съществуването си през 1867 г.^[2]

След разпада на Грузинското царство в средата на 16 век част от историческата област Сванетия влязла в състава на Мегрелското княжество. Останалата част се подчинявала на имеретинските царе и се поделяла на Свободна Сванетия и Княжеска Сванетия (владенията на князете Дадешкелиани). През 1857 – 59 г. княжеската власт в Сванетия била прекратена. Населението на областта се занимавало основно със скотовъдство и земеделие, а във високопланинските части на областта, заедно със слабо развитите феодални отношения дълго време се съхраняват остатъците от общинния строй.^[3]

Най-старият град в областта е Поти, признат за такъв през 1578 г. Останалите 7 града са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1918 г. (Зугдиди) и 1921 г. (Сенаки) до 1982 г. (Мартвили).

Географска характеристика

Мегрелия-Горна Сванетия се намира в северозападната централна част на Грузия. На север граничи с руските републики Карачаево-Черкесия и Кабардино-Балкария, на севеозапад – с Абхазия, на изток – с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия и Имеретия, на юг – с Гурия, а на югозапад се мие от водите на Черно море (38 km брегова ивица). В тези си граници заема площ от 7442 km² (3-то място по големина в Грузия, 10,69% от нейната площ). Дължина от север на юг 150 km, ширина от запад на изток от 38 до 100 km.^[4]

На север, по границата с Русия, на протежение около 100 km се простира Главния или Вододелен хребет на Голям Кавказ. В най-източната му част (на територията на Горна Сванетия), на границата с Русия се издига връх Шхара 5193 m (43°00′02″ с. ш. 43°06′44″ и. д. / 43.000556° с. ш. 43.112222° и. д.43.000556, 43.112222), най-високата точна на региона и на цяла Грузия. От Главния хребет на юг се отделят три мощни хребета Сванетски (връх Лейла--Лехели 4008 m), Кодорски (връх Ходжал 3313 m) и Егриски (връх Чатагвала 3226 m), които обхващат повече от половината от територията на региона. Между тях от изток на запад, югозапад и юг е разположена дълбоката междупланинска долина на река Ингури. Районите разположени южно от Егриския хребет са заети от ниски предпланински възвишения с максимална височина до 2025 m. Южните и югозападните части на областта са заети от западната част на Колхидската визина. Най-големите реки протичащи по територията на областта са: Риони (най-долното течение) с десния си приток Цхенисцкали, Ингури и Хоби. 96% от територията на Горна Сванетия се намира на височина над 1000 m, а 65,8% – над 2000 m. Умереният климат, природните красоти и защитената флора и фаена на областта дават възможност за развитието на зимния и летния туризъм.

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Мегрелия-Горна Сванетия е наброявало 320 800 души^[1] (5-о място по население в Грузия, 8,07% от нейното население). Гъстота 43,1 души/km².

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение регионът Мегрелия-Горна Сванетия се дели на 8 административни района (общини), 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Мегрелия-Горна Сванетия

Административно-териториално деление на Мегрелия-Горна Сванетия към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население[1] (2018 г.)	Административен център	Население[1] (2018 г.)	Разстояние до Зугдиди (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Поти	65	41 731	гр. Поти	41 731	-
Административен район (община)
1. Абашки	321	20 845	гр. Абаша	4941	57
2. Зугдидски	682	103 259	гр. Зугдиди	42 998	-
3. Мартвилски	881	32 566	гр. Мартвили	4425	88
4. Местийски	3045	9501	сгт Местия	1973	134
5. Сенакски	521	36 939	гр. Сенаки	21 596	47
6. Хобски	725	29 247	гр. Хоби	4242	27
7. Целенджихски	647	24 776	гр. Целенджиха	3847	22	гр. Джвари
8. Чхоруцки	619	22 309	сгт Чхороцку	33 141	28

Източници

1. Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994—2018 гг. // Национальная статистическая служба Грузии. Архивиран от оригинала на 2018-07-23. Посетен на 29 октября 2018.(англ.)
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Мегрельское княжество, т. 15, стр. 552
3. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сванетия, т. 23, стр. 23
4. Грузия // Энциклопедия Кольера. Открытое общество, 2000.

Външни препратки

• Официална web страница на Сванетия
• Официален сайт на Мегрелия – Горна Сванетия Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.