Милан Милутинович Милан Милутиновић | |
сръбски политик | |
Роден |
19 декември 1942 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Белград, Сърбия |
Религия | Сръбска православна църква |
Учил в | Юридически факултет на Белградския университет |
Политика | |
Партия | Социалистическа партия на Сърбия (1990 – 2023) Югославска комунистическа партия (1990) |
Милан Милутинович в Общомедия |
Милан Милутинович (на сръбски: Милан Милутиновић) е сръбски политик и дипломат, президент на Сърбия от 1997 до 2002 г.
Милутинович е секретар по образованието и науката на Сърбия (1977 - 1982), директор на Националната библиотека на Сърбия (1983-1987),[1] посланик на Югославия в Гърция (1989-1995), след това федерален министър на външните работи (1995-1997). ) и президент на Сърбия от декември 1997 до декември 2002 г. Обвинен е от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия за предполагаеми престъпления в Косово. След изтичане на президентския му мандат през декември 2002 г. той доброволно се предава на Трибунала, като е съден за военни престъпления. На 26 април 2009 г. е обявен за невинен по всички обвинения.[2]
Роден е на 19 декември 1942 г. в Белград. Произхожда от стар белградски род. Завършва основно училище и гимназия в Белград и се дипломира през 1965 г. в Юридическия факултет на Белградския университет.[3]
От 1969 до 1971 г. е член на Председателството на Югославския социалистически съюз на младежта, отговарящ за международните връзки. От 1969 до 1974 г. г. е член на федералния парламент на Социалистическа федеративна република Югославия, като през това време е служил, наред с другото, в комисията по външни работи. От 1974 до 1977 е секретар по идеологическите въпроси на Градския комитет на Лигата на комунистите в Белград.[4]
От 1977 до 1982 г. е секретар по образованието, науката и спорта на Социалистическа република Сърбия. По време на мандата си работи по цялостна реформа на образователната система. Публикува сравнителни изследвания върху системите за висше образование.[5] След това е избран за директор на Националната библиотека на Сърбия.[6]
През 1987 г. е включен във Федералния секретариат на външните работи на СФРЮ като ръководител на сектор за преса, информация и култура. През септември 1989 г. е назначен за посланик на СФРЮ в Гърция.[7]
От тази позиция той е назначен за министър на външните работи през август 1995 г. в кабинета на Радое Контич . През ноември 1995 г. той е един от водещите преговарящи по време на мирните преговори за Босна в Дейтън, Охайо, и един от съставителите на това, което впоследствие става Дейтънското мирно споразумение, което води до окончателното прекратяване на военните действия в Босна и Херцеговина. По време на мандата си като министър на външните работи той подписва и няколко споразумения между Югославия и нейната съседка Хърватия, насочени към нормализиране на отношенията между двете страни.[8]
През декември 1997 г. Милутинович печели на втория тур на президентските избори 2 177 462 гласа или 59,18% от официалното преброяване, при избирателна активност 50,96% гласоподаватели.[9]
Умира на 2 юли 2023 г.[10]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Milan Milutinović в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |