Министерство на културата на България

Министерство на културата
Информация
Абревиатура	МК
Основаване	6 февруари 1954 г.
Предходни органи	Министерство на пропагандата Министерство на информацията и изкуствата
Тип	министерство
Юрисдикция	България
Седалище	София, България
Бюджет	344 млн. лева (2022)[1]
Отговорен министър	Найден Тодоров, министър на културата
Висшестоящ орган	Министерски съвет на България
Уебсайт	mc.government.bg
42.697024, 23.32008

Министерството на културата (МК) е българска държавна институция с ранг на министерство, която се оглавява от политическо лице, член на правителството на Народна република България (1954 – 1957) и Република България (от 1990). Ведомството ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика.

Под негова юрисдикция са паметниците на културата, музеите, историческите забележителности, театрите, операта, балетът, някои средни училища с национално значение, като Национално училище за музикално и танцово изкуство /НУМТИ/ „Добрин Петков“, Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна, Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел, Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ в Широка лъка и други. Министерството осъществява международното сътрудничество в областта на културата, издава лицензи за защита на авторското и сродните му права, контролира българските културни институти в чужбина, ръководи и Националния дарителски фонд „13 века България“.

История

Министерството на културата води началото си от основаната през 1941 година Дирекция на националната пропаганда. Тя е създадена като извънредна мярка за времето на Втората световна война и има за цел да координира работата на цензурата и да ръководи държавната пропаганда във военновременните условия. Дирекцията е пряко подчинена на Министерския съвет, като за нейното политическо ръководство в различни периоди отговаря министър-председателят, министърът на вътрешните работи и народното здраве или министърът на правосъдието.^[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Дирекцията на националната пропаганда получава ранг на министерство. В условията на налагащия се тоталитарен режим тя продължава да функционира и след края на войната – като Министерство на пропагандата (1944 – 1945), Министерство на информацията и изкуствата (1945 – 1947), Комитет за наука, изкуство и култура (1947 – 1954), Министерство на културата (1954 – 1957).

През този период Министерството на пропагандата се превръща в едно от ключовите ведомства на тоталитарния режим, обединявайки множество самостоятелни в миналото организации и ведомства. Негови централни структури са отговорните за средствата за масова информация Дирекция „Печат и пропаганда“ и Дирекция „Радиоразпръскване“, които непосредствено след преврата са поставени под прекия контрол на Българската комунистическа партия. На Дирекция на народната култура е възложено финансирането на културните дейности и интегрирането на културните организации в структурата на тоталитарния режим.^[3]

През 1957 г. в едно министерство са обединени просветата и културата. През 1963 г. е създаден Комитет за култура и изкуство с ранг на министерство, който през 1966 г. е преименуван в Комитет за изкуство и култура, а през 1977 – в Комитет за култура. На 16 февруари 1990 г. е създадено Министерство на културата, което в периода януари – юни 1993 г. отново е обединено в Министерство на образованието, науката и културата. С Постановление на МС от 19 юли 1993 г. Министерството на културата е обособено като самостоятелна институция.

През годините на прехода структурата на министерството се променя многократно. То се ръководи от министър с помощта на двама заместник-министри и главен секретар; помощен консултативен орган на Министъра е Колегиумът на министерството. През февруари 2005 г. МК е преструктурирано в Министерство на културата и туризма.

С решение на Народното събрание от 16 август 2005 г. министерството отново е Министерство на културата.^[4]

Структура

Входът на сградата към Министерството на културата, 2012 г.

Към 01.10. 2015 г. министерството има следната структура:

• Министър на културата
• Политически кабинет – включва заместник-министрите, началника на кабинета, парламентарния секретар и директора на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, съветници на министъра.
• Парламентарен секретар
• Главен секретар
• Инспекторат
• Звено за вътрешен одит
• Служител по сигурността на информацията
• Финансов контрольор
• Обща администрация, организирана в 4 дирекции:

1. дирекция „Административно обслужване и човешки ресурси“; 2. дирекция „Връзки с обществеността и протокол“; 3. дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“; 4. дирекция "Управление на собствеността.

• Специализирана администрация организирана в една главна дирекция и 6 дирекции:

1. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“; 2. дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“; 3. дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“; 4. дирекция „Европейски програми и проекти“; 5. дирекция „Международни и регионални дейности“; 6. дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“; 7. дирекция "Авторско право и сродните му права

Ръководство

Към 7 септември 2023 г. министерството има следното ръководство:

• Министър: Кръстьо Кръстев
• Зам.-министър: Чавдар Георгиев
• Зам.-министър: Виктор Стоянов
• Зам.-министър Амелия Гешева
• Директор на „Връзки с обществеността и комуникации“: Илко Ганев
• Главен Секретар: Тодор Керанов
• Началник на политически кабинет: Весела Щерева

Вижте също

• Министър на културата на България

Външни препратки

• Министерство на културата, Официален сайт

Литература

• Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879 – 1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106 – 107.

Бележки

1. https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
2. Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 79 – 80.
3. Еленков, Иван. Културната политика през времето на комунизма – партийно ръководство, идеология, институционални режими // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 535 – 536.
4. Институционалните промени в системата на управление на културата. – mc.government.bg