Мисисипски щатски университет по селскостопански и приложни науки | |
Mississippi State University for Agriculture and Applied Science | |
![]() Академичният център „Олд Мейн“ | |
Основан | 1878 г. |
---|---|
Ректор | Марк Кийнъм |
Студенти | 23 086 (2021) |
Местоположение | Старквил, Мисисипи, САЩ |
Цветове | |
Членство | ORCID[1] |
Сайт | www.msstate.edu |
![]() | |
![]() | |
Мисисипски щатски университет по селскостопански и приложни науки в Общомедия |
Мисисипският щатски университет (на английски: Mississippi State University) е държавен университет в град Старквил, щата Мисисипи.[2]
С над 23 000 студенти, университетът е първи по брой на студенти в щата и разполага с най-големия бюджет за научни изследвания.[3] Кампусът, разполагащ се на 17 квадратни километра, е един от най-големите в страната.
Основан е 1878 г. като Мисисипски селскостопански и машинен колеж и днес предлага над 180 бакалавърски, магистърски и докторантски специалности.
На 2 юли 1862 г., по време на гражданската война, президентът Линкълн подписва закона "Морил" (Morill Land-Grant Act), който отрежда държавна земя за изграждането на висши учебни заведения.
През 28 февруари 1878 г., щатското правителство на Мисисипи решава да се възползва от средствата предвидени в "Морил" и основава Мисисипския селскостопански и машинен колеж (Mississippi Agricultural & Mechanical College) върху парцел федерална земя в близост до Старквил.
Първите студенти са приети през 1880 г., а за президент на институцията е избран генерал Стивън Лий, участвал в гражданската война от страната на южните щати.
След влизането в сила на закона Смит-Левър (Smith–Lever Act of 1914), който разширява броя на предметите преподавани в университетите създадени върху държавна земя, мисията на университета се разширява и броят на факултетите се увеличава.
През 1932 г., институцията е преименувана на Мисисипски щатски колеж (Mississippi State College), а през 1958 г., след въвеждането на магистърски и докторантски програми, на колежа официално е отреден статут на университет.
През 60-те, по време на студената война, университетът разработва експериментални самолети за американската армия.
През 1973 г., факултетът по архитектура отваря врати, а през 1977 г. факултетът по ветеринарна медицина е открит. Преди края на десетилетието, университетът създава и факултет по счетоводство.
През май 1989 г., президентът Буш посещава университета за да даде официалната реч пред завършващите випусници.[4]
През 90-те, университетът разработва самолети за частния пазар в сътрудничество с Хонда.
През 1996 г. е създадена лаборатория за суперкомпютри (High Performance Computing Collaboratory) в сътрудничество с Националната научна фондация, която днес обединява усилията на няколко института из страната с цел развитието на компютърните науки.[5]
През 2002 г. е открит Центъра за напреднали превозни средства (Center for Advanced Vehicular Systems), който разработва автономни автомобили и прави проучвания в сферата на материалознанието.[6]
От 2012 г., университетът е официално седалище на библиотеката на президента Грант, което го прави едва шестото висше учебно заведение в страната дом на президентска библиотека.[7]
Според US News & World Report, университетът се намира в топ 100 сред държавните висши учебни заведения в САЩ и топ 200 сред всички университети в страната.[8]
„Форбс“ класира университета на 146-то място сред държавните универститети и на 305-та позиция сред всички.[9]