Моше бен Маймон משה בן מימון | |
еврейски философ | |
Роден | |
---|---|
Починал | 13 декември 1204 г.
|
Погребан | Тиберия, Израел |
Религия | юдаизъм |
Учил в | Ал-Карауин |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Подпис | |
Моше бен Маймон в Общомедия |
Моше бен Маймон (на арабски: موسى ابن ميمون), известен още като Рамба̀м (на иврит: רמב"ם, съкр. от רבי משה בן מיימון) или Моисей Маймонид, е известен еврейски философ, лекар, равин, изследовател на Петокнижието и законотворец.
Прекарва по-голямата част от живота си в Мароко и Египет. Заедно със своя съвременник Авероес популяризира и развива философската традиция на Аристотел, с което оказва силно влияние върху развитието на философията в Западния свят. В частност неговите трудове са изучавани от Албертус Магнус и Тома Аквински.
Пише различни творби коментираки еврейски текстове. Неговата Мишне Тора се изучава ежедневно от еврейската общност Хабад.[1][2]
Стреми се да докаже съвместимостта на философията и юдаизма. Тълкува в алегорична форма библейските притчи и търси общото между старозаветните книги и философските идеи. Макар да не причислява себе си към перипатетиците, той е последовател и привърженик на философията на Аристотел[3].
Времеви показател на Мойсей Маймонид в историята на юдаизма |
---|