Мохамед Мезиан

Мохамед Мезиан
Мезиан през 1924 г.
Звание	генерал
Служи на	Кралство Испания Мароко
Род войски	Регуларес
Битки/войни	Рифска война Гражданска война в Испания
Награди	Лавров знак на Свети Фердинанд
Дата и място на раждане	1 февруари 1897 г. Бени Енсар, Мароко
Дата и място на смърт	1 май 1975 г. (78 г.) Мадрид, Франкистка Испания

Мохамед бен Мизиан (на арабски: محمد أمزيان) е марокански генерал.

По време на Гражданската война в Испания командва част от войските на Регуларес, които формират ударните части на Националистическата армия. След като заема множество високи постове във Франкистка Испания, Мизиан достига чин генерал-лейтенант от испанската армия.^[1]

Повикан от крал Мохамед V през 1957 г. той се връща в Мароко след независимостта на страната. През 1970 г. е произведен във фелдмаршал и е единственият, който някога е имал това звание в мароканската армия.

Биография

Обучаван е във Военната академия в Толедо, Испания. Покровителстван от крал Алфонсо XIII след смъртта на баща си. След като завършва като младши офицер, Мезиан служи дълго време в испанската армия в протектората на Мароко. Участва през 1921 г. в Рифските войни срещу Абделкрим. През 1923 г. става капитан, а през 1925 г. командващ испанската колониална армия. През това време създава дълбоко приятелство с Франсиско Франко и веднъж дори спасява живота му.^[2]

Испанска гражданска война

По време на преврата от юли 1936 г. Мезиан е командир в Регуларес в Сеганган, на около 20 км от Мелиля. Той веднага заема страната на бунтовническата фракция и в първата си битка от Гражданската война в Испания щурмува базата на хидропланите на Аталайон в Мелиля, където командирите отказват да се присъединят към бунта. Въпреки че лоялните войски, защитаващи поста се предават, командирите на базата и вторите лейтенанти са екзекутирани на следващата сутрин заедно с всички от гарнизона, като мястото им на погребение остава неизвестно.^[3][4]

След това Мезиан заминава със своите войски на полуострова, където ревностно прилага политиката на генерал Емилио Мола за всяване на терор в републиканските редици.

След като армията на Африка, командвана от Франсиско Франко превзема Толедо на 27 септември 1936 г., Мезиан отива с войските си във военната болница и убива над 200 ранени от републиканската милиция в леглата им, както се твърди като отмъщение за обсадата на Алкасар.^[5] Пословичната жестокост и безразсъдното поведение на войските на Регуларес не са случайни, а са част от изчисления план на франкистката военна машина да позволи на тези ударни части да всеят страх сред републиканците, за да ги деморализират.^[6]

В Мадрид Мезиан е ранен в битка по време на битката при Сиудад Университария. След възстановяването си е повишен в подполковник и участва в обсадата на Овиедо начело на галисийската колона. По-късно през Гражданската война, през 1938 г. е повишен в полковник и е назначен за командир на Първа наварска дивизия (1ª División de Navarra) на франкистката армия, начело на която участва в битката при Ебро, превземайки 19 укрепени вражески позиции, убивайки 1 500 републикански войници и вземайки 1 000 пленници.^[7] Малко след това оглавява офанзивата в Каталония.^[8]

След поражението на Испанската република, Франко назначава Мезиан за командир в Сеута на северноафриканското крайбрежие. През 1953 г. е повишен в генерал-лейтенант и е изпратен в Галисия, в северозападна Испания като командир на VIII военен регион. През 1955 г. е назначен за генерал-губернатор на Канарските острови, което е последният му пост в испанските въоръжени сили.^[9]

Мароко

През 1956 г. Мароко става независима нация и крал Мохамед V призовава Мезиан да поеме отговорността за реорганизацията на новата кралска мароканска армия. Мезиан официално иска Франко да го освободи от задълженията му в испанската армия и молбата е надлежно удовлетворена на 22 март 1957 г.

През 1964 г. Мезиан е назначен за министър на отбраната на Мароко, пост, който заема две години, когато се завръща в Испания, след като крал Хасан II го назначава за посланик „като жест на добра воля към испанската държава“. Мезиан живее тихо в мароканското посолство в Мадрид до 1970 г., когато се завръща в Мароко. През ноември същата година е повишен в чин фелдмаршал. Заема поста държавен министър на мароканското правителство до март 1975 г., когато се разболява тежко и е откаран със самолет в Мадрид, за да бъде лекуван. Мезиан умира в болницата на военновъздушните сили в Мадрид през май същата година, а останките му по-късно са върнати със самолет обратно в Мароко.

Музей

През 2006 г. в Рабат е открит музей, посветен на Мохамед Мезиан. Намира се в къща близо до британското посолство, която му е подарена от Франко. Проектът за музей е инициатива на дъщеря му Лейла Мезиан. Архитектът, който отговаря за проекта е известният архитект от Казабланка Мохамед Ламнауар.

Източници

1. Jose Bueno, Los Regulares, ISBN 8486629233
2. Ignacio Cembrero, El musulmán que salvó a Franco – El País, 18 June 2006
3. El País, 2006-07-17, pp.44
4. David Íñiguez. El capitán Virgilio Leret, in Ebre 38: revista internacional de la Guerra Civil, 1936–1939, Año 2004 Núm. 2
5. Beevor, Antony. La Guerra Civil Española. Crítica, 2011, p. 141.
6. Julián Casanova, República y Guerra Civil. in Historia de España, directed by Josep Fontana y Ramón Villares. Vol. 8, Barcelona: 2007, Crítica/Marcial Pons Publishers. ISBN 9788484328780, p. 278.
7. Rubén García Cebollero, Ebro 1938: La Batalla de la Tierra Alta, p. 311.
8. Análisis cronológico de la guerra Civil Española
9. Historical dictionary of Morocco // {{{encyclopedia}}}. Third. Rowman & Littlefield Publishers, 2016. ISBN 978-1-4422-6297-3. с. 344–345.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mohamed Meziane в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​