Мухаджири (Османска империя)

Мухаджирите (на турски: muhacir), или още маджърлари (macırlar), в Османската империя са заселвани от властта в стратегически райони с цел промяна на неблагоприятния за турския и мюсюлманския елемент етно-религиозен състав на местното население.

• След Руско-турската война от 1877-1878 г. в Одринска Тракия са образувани десетки села от турски бежанци, често на мястото на българско население, изселило се в освободена България.^[1]

• След анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1908 г. голям брой мюсюлмани от тези 2 области емигрират в Османската империя и по-точно в Косово, Метохия и Македония. За да осигури препитанието им, Османското правителство откупува чифлишки земи и ги настанява в тях, често за сметка на местното християнско население, което си изкарва прехраната с работа в чифлиците.^[2]

Вижте също

• Мухаджири
• Мухаджир

Източници

1. Стайко Трифонов – Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр. 17-18 (Тракийска фондация „Капитан Петко войвода“, 1992, онлайн „Книги за Македония“, цит. на 06.07.2009)
2. Христо Христов – Аграрните отношения в Македония през ХІХ и началото на ХХ век, 3. Аграрният въпрос в програмата и революционната дейност на ВМОРО. Селяните и Илинденското въстание (София, 1964 г., онлайн „Книги за Македония“, цит. на 06.07.2009)