М48 Патън | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Тип | ОБТ |
На въоръжение | 1953 – до днес |
На въоръжение в | Виетнам, Гърция, Израел, Иран, Йордания, Ливан, Пакистан, Тайван, Тайланд, Тунис, Турция, Южна Корея |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 45 t |
Дължина | 9,3 m |
Ширина | 3,65 m |
Височина | 3,1 m |
Основно въоръжение | 90-mm оръдие T54 (в най-ранните версии); 90-mm оръдие M41; 105-mm оръдие M68 (от версия M48A5) |
Допълнително въоръжение | 7,62-mm картечница М73 12,7-mm зенитна картечница М2 |
Технически данни | |
Силова установка | 12-цилиндров V-образен бензинов „Континентъл“ AVSI-1790-5B с въздушно охлаждане (AVSI-1790-7 от 1953 г.) 12-цилиндров дизелов „Континентъл“ AVDS-1790-2 с въздушно охлаждане (от версия М48А3) 750 к.с. (559,7 kW) |
Окачване | торсионно |
Макс. скорост | 48 km/h (по шосе) |
Запас от ход | 463 km (по шосе) |
Ширина на ров | 2,6 m |
Вертикално препятствие | 0,9 m |
Екипаж | 4 души |
М48 Патън в Общомедия |
М48 Патън е американски основен боен танк от Студената война. Той е част от серията танкове Патън на американската армия, наречени на легендарния генерал Джордж Патън. Създаден да замени остаряващите М47 Патън и М4 Шърман, М48 бива широко използван в различни военни конфликти и множество страни от НАТО и поддръжници на САЩ. Голяма част от тези страни употребяват негови модернизирани версии и до днес.
Едва година след въвеждането в експлоатация на М47, американската армия решава с времето да го замени с по-мощен модел. Новият танк е модернизация на М46 и М47, но има някои големи разлики – куполът е изцяло нов, каросерията е модифицирана за да се увеличи вътрешното пространство, а окачването е подобрено. Картечното гнездо в челната част на танка е премахнато, като по този начин екипажът е сведен до 4 души. В периода 1952 – 1959 са произведени 12 000 танка. Ранните модели на танка – до М48А2С, са били с 12-цилиндров V-образен бензинов двигател с въздушно охлаждане „Континентъл“ AVSI-1790-5B, от началото на 1953 г. и с „Континентъл“ AVSI-1790-7. Бензиновият двигател е давал на танка малка независимост на придвижване и е бил податлив на възпламеняване в случай на точно попадение. Възможно е било при пробив на купола да се спукат тръбите с хидравлична течност в бойното отделение, която впоследствие се възпламенява и вътре в танка се образува огнено кълбо, което убива целия екипаж. Поради тези особености този модел е считан за ненадежден, но е бил употребяван в няколко израелско-арабски конфликта, както и в западногерманската армия. От версия М48А3 се монтира 12-цилиндров дизелов двигател „Континентъл“ AVDS-1790-2 с въздушно охлаждане. Към средата на 70-те години започва модернизация на всички танкове до нивото на М48А5, който е въоръжен с по-леко 105-мм оръдие с цел танкът да може да достига скорости, близки до тези на М60.
М48 служи активно във Виетнамската война най-вече като поддръжка на пехотата. Първите танкове са били доставени на американския корпус на морската пехота през 1965. Въпреки това е имало много малко битки между два танка, повечето от които с леки танкове ПТ-76. Успешно е представянето на М67 Зипо, огнехвъргачен вариант, използван за изгаряне на укрепления в джунглите. Танкът се доказва като добре защитен от сухопътни мини и РПГ-2.
Пакистан използва М47 и М48 с голям успех срещу индийските Центурион и М4 Шърман през 1965. В заблатените местности пакистанските танкове имат голямо предимство и бързо изтласкват индийските войски. Въпреки това М48 се представя зле в битката при Асал Утар, където пакистански военни части нападат укрепени индийски позиции и губят всичките си танкове. Във втората индо-пакистанска война (1971) обаче резултатите са различни. Битката при Басантар става известна като пакистанската атака на леката бригада – Пакистан контраатакува и губи 66 танка, а Индия – едва 10.
М48 се използва многократно в израелско-арабските конфликти, най-вече в Шестдневната война, където Израел постига големи успехи срещу египетските Т-34 и Т-54. Танкът е бил използван от Турция по време на окупацията на Северен Кипър през 1974. Последната му употреба в Близкия изток е по време на конфликта в северен Ливан през 2007. С помощта на танковете си ливанската армия побеждава бунтовниците от бежанските лагери.
|