Нефтеюганск

Нефтеюганск Нефтеюганск
— Град —
Нефтеюганск 61.1, 72.6 Нефтеюганск
Страна	Русия
Федерален субект	Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
Район	Нефтеюганск
Площ	154 km²
Надм. височина	40 m
Население	127 255 души (2020)
Основаване	1961
Град от	1967
Пощенски код	628300
Телефонен код	+7 3463
МПС код	86
Часова зона	UTC+5:00
Официален сайт	admugansk.ru
Нефтеюганск в Общомедия

Нефтеюганск (на руски: Нефтеюганск) е град в Ханти-Мансийски автономен окръг, Русия, административен център на Нефтеюгански район. Населението на града през 2020 година е 127 255 души.

География

Изглед от Нефтеюганск.

Нефтеюганск се намира в централната част на Западносибирската равнина, в югоизточната част на Ханти-Мансийски автономен окръг.^[1] Градът е разположен на южния ръкав река Об (Юганска Об), близо до по-големия град Сургут. Намира се върху остров между двата ръкава.

История

На 22 юни 1961 г. на брега на Юганска Об близо до селището Уст-Балик слиза отряд геолози, които създават ново геоложко селище.^[2] На 15 октомври същата година бликва първият нефт в района. През следващите дни са намерени още нефтени фонтани с голям дебит. Така селището на геолозите започва бурно да се разраства.

На 16 октомври 1967 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на РСФСР селището Нефтеюганск е превърнато в град. Към края на 1960-те години са построени първите каменни домове и започва строителството на големия нефтопровод Самотлор – Уст-Балик – Тюмен – Уфа – Алметевск.

През 1980 г. е създаден Нефтеюгански район, администриран от град Нефтеюганск. На 3 ноември 1984 г. е открит мост над Юганска Об, а на 16 септември 2000 г. е открит и мост над Об.

На 26 юни 1998 г. е застрелян кмета на града Владимир Петухов. През 2014 г. в негова памет е открит бронзов бюст в града.

Население

Към 2010 г., етническият състав на града включва: 63,43% руснаци, 10,11% татари, 5% украинци, 2,35% башкири, 2,2% азербайджанци.^[3]

Население по години

1959[2]	1970[4]	1979[5]	1989[6]	2002	2009	2010
600	19 675	52 393	93 930	107 830	117 262	122 855
2012	2014	2016	2018	2020
125 173	125 850	125 368	126 998	127 255

Икономика

Разработват се 26 нефтени находища около града. Освен добиването на горива, развити са строителството, хранителната промишленост, земеделието (зеленчуци, картофи, горски плодове) и животновъдството (едър рогат добитък, свине, зайци, птици).^[2]

Транспорт

Градски транспорт е осигуряван от 10 автобусни линии. Речно пристанище свързва града със Сургут и Ханти-Мансийск.

Въпреки че Нефтеюганск разполага с летище, в днешно време то не се използва, а градът се обслужва от летището на Сургут.

Източници

1. А. С. Яскевич. Город Нефтеюганск // Ханты-Мансийский автономный округ – Югра. Архивиран от оригинала на 2008-12-07. Посетен на 24 декември 2008.
2. ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Нефтеюганск (Ханты-Мансийский автономный округ – Югра)
3. ВПН том 3. Таблица 4. Население по национальности и владению русским языком по городским округам и муниципальным районам Ханты-Мансийского автономного округа – Югра // Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на 31 декември 2013.
4. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
5. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
6. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.

Външни препратки

• Официален уебсайт на градската администрация ((ru))
• Официален уебсайт на районната администрация Архив на оригинала от 2021-01-22 в Wayback Machine. ((ru))