Скейтборд обувки (англ: Skate Shoes) или още наричани Скейтборд кецове (англ: Skate Sneakers) са спортни обувки, проектирани и произведени за използване в скейтборд спорта и подобните на него лонгборд, флоуборд, уейфборд, маунтинборд и сноускейт спортове, но също така и широко разпространени в уличния и спортния стил на обличане, като са носени и от хора непрактикуващи скейтбординг. Този тип спортни обувки се отличават с голяма здравина, поради специализираните материали от които са произведени и функцията им да издържат на големи натоварвания.[1]
В началото на 60-те скейтборд спорта е вече често практикуван, но липсвали специализирани обувки. Скейтбордистите обикновено карали по улиците боси или с каквито обувки имали на разположение, което често водело до тежки наранявания на ходилата и пръстите и правело скейтбординга доста опасно занимание,[2] показвайки необходимата от здрави обувки, но без да се жертва твърде много гъвкавостта, лекотата и контрола.
Първите официални скейтборд ориентирани обувки се появяват през 1965 г., произведени от „Randolph Rubber Company“ под марката „Randy 720“. Те били семпли, ниски, велурени кецове с плоска подметка,[3] като давали на скейтбордистите необходимата сила и защита в момент когато скейтборда не бил повече от плоско парче дърво с четири колела. Не е имало необходимост за странична защита или предпазване на глезените, както по-късно с развитието на скейт триковете (специално Оли), които водели до разкъсване на обувките отляво, вдясно и в центъра.
През 1966 г., Пол Ван Дорен напуска компанията „Randolph Rubber Company“ и основава своя собствена, като започва производството на обувки за скейтборд под името „Vans“. Той и неговите партньори откриват и първият магазин за скейт кецове в Калифорния. По-късно, през 1988 г. компанията „Vans“ е придобита от „McCown De Leeuw & Company“ за сумата от 71 милиона долара.[4]
През 70-те скейтборда започва да се променя. С изобретяването на повдигнатата задна част и добавянето на пласт тип-шкурка отгоре за по-добро сцепление, маневрите свободен стил стават възможни и необходимостта за по-специализирани обувки се увеличава.
Моделите от 70-те се характеризират с по-дебела и многопластова подметка, на каучуковата база, която предлага повече сцепление и издръжливост.
Първите модерни скейт-обувки излизат на пазара на 18 март 1976 г., произведени от компанията „Vans“, модел „Style 95“. Те са от плат и вулканизирана подметка.[5] Други запомнящи се модели от това време са „Makaha“ и „Hobie“. „Makaha“ са изработени от велур, за по-голяма здравина, „Hobie“ от здрав плат, но са по-високи, с идея за по-добро предпазване на глезена.[6][7]
През 80-те триковете изпълнявани от скейтбордистите все повече се усъвършенстват и стават все по-трудни. С тях идва и необходимостта от по-стабилни скейт обувки с по-голяма подкрепа на глезена. В началото нямало специализирани такива и скейтърите се обърнали към баскетболните модели, като тези, направени от „Nike“ за да запълнят празнината, но скоро след това скейт-компаниите отговарят на изискването. Сред новите обувки излезли на пазара през 1980 г. са „Vans“, модел „Style 38“ и легендарният модел „Chuck Taylor All-Star“ на „Converse“.[2]
90-те години се характеризират с глобализацията на скейтборд спорта. По всички краища на земята карането на скейт се радва на огромна популярност, напускайки рампите и връщайки се отново по улиците. С уличното каране идва и по-голямата необходимост от гъвкавост на глезена, като по този начин високите кецове от 80-те трябва да се оттеглят обратно към първоначалната си форма. За тези, които все пак предпочитат визията на високите маратонки, много компании пускат средно-високи модели, изглеждащи високи, но непритискащи глезена.[8] Поради особеностите на уличното каране и препятствията които се преодоляват при улични условия, като стъпала, бордюри и други, вместо към опора на глезена тенденцията се насочва към по-добро предпазване на петата, пръстите, стъпалото, срещу синини и натъртване. Скейт обувката на 90-те е дебелата, подпухнала, ниска, широка (FAT) скейт обувка с удобни гел-стелки. Това продължава и днес, като по-голямата част на скейт обувките и сега са построени с много по-големи, по-дебели езици, различни от тези на предходните десетилетия.[8]
От 2000 г. скейтборд обувките все повече излизат от основното си предназначение, превърнали се в моден аксесоар на уличната мода. Повечето компании се насочват да разработват обувки, които да осигуряват едновременно комфорт, подкрепа, но и модерна линия. В производството навлизат нови материали с цел по-красивият външен вид, с което функционалността и здравината на скейт обувките отслабва в сравнение с моделите от 90-те години.[5]
Поради това, че основното предназначение на скейт обувките е да са спомагателен и защитен аксесоар за практикуване на скейт спорта, те съдържат редица специални функции, предимно предназначени за подобряване на издръжливостта им, протекцията на скейтъра и усещането за каране, чрез увеличаване на гъвкавостта и подобряване на сцеплението им.
Най-добрите скейт обувки са произведени с усъвършенствани характеристики, като например: повече ширина за удобство; тройни шевове, супер велур и кевлар за да бъдат по-трайни; термопластична армировка, дебели протектори и езици за по-добро уплътнение и защита; силиконови ударопоглъщащи стелки и въздушни възглавници в подметките за намаляване натоварването в ходилото и петата; многопластови сцепителни гумени подметки със системи като:
„Dynamic Grip Technology“ (подметка изградена от различни ставки, подобряващи сцеплението: мека отпред, средно мека отстрани и твърда отзад),[9]
„STI Fusion Technology“ (подметка от няколко слоя с различни характеристики: външен, среден, вътрешен),[10]
„EVA Mid Sole“ (подметка от няколко слоя с различни характеристики: външен, среден, вътрешен или преден, среден, заден),[11]
„Skate Specific Technology“ (подметка изградена от различни ставки, подобряващи сцеплението),[12]
„Cold Grip Technology“ (подметка изградена от различни материали, които дават много добро сцепление и дълголетие при тежки климатични условия)[13] и други.