Организация на тюркските държави

Организация на тюркските държави
Türk Devletleri Teşkilatı
     Държави членки      Страни наблюдатели
     Държави членки
     Страни наблюдатели
Информация
Типмеждународна организация
МотоЗаедно сме по-силни!
Основана3 октомври 2009 г.
Положениедействаща организация
Седалище
Езициазерски, английски, казахски, киргизки, турски, узбекски
Генерален секретар Кубаничбек Омуралиев
Председател Шавкат Мирзийоев
Почетен председател Нурсултан Назарбаев
Членове
5+3 страни
Сайтturkkon.org
Организация на тюркските държави в Общомедия

Организация на тюркските държави (OТД), известна в миналото като Тюркски съвет, е международна организация на тюркските страни.

Основана е през 2009 година. Включва 4 страни: Турция, Казахстан, Киргизстан и Азербайджан.

Идеята за тази организация е лансирана през 2006 година от казахския президент Нурсултан Назарбаев. Насочеността ѝ е предимно към запазване и развитие на тюркската култура.

Организацията е оглавявана от генерален секретар. Секретариатът се намира в Анкара, в Баку (Азербайджан) е седалището на общото събрание, а в Астана (Казахстан) има Тюркска академия.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Организацията е създадена на 3 октомври 2009 г. с Нахчиванското споразумение, подписано между Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Турция. Според Халил Акинчи, генерален секретар-основател на организацията:

„ Тюркският съвет се превърна в първия доброволен съюз на тюркските държави в историята. “

През 2012 г. бе прието знамето на Тюркския съвет.

На 30 април 2018 г. беше обявено, че Узбекистан ще се присъедини към Тюркския съвет[1] и ще присъства на предстоящата среща на върха на организацията в Бишкек. Той официално кандидатства за членство на 12 септември 2019 г.[2]

От края на 2018 г. Унгария е наблюдател и може да поиска пълноправно членство.[3] През 2020 г. заместник-министърът на външните работи на Украйна – Емине Чепар заявява, че Украйна иска да бъде наблюдател.[4]

На 3 май 2021 г. Афганистан официално кандидатства за статут на наблюдател в Тюркския съвет.[5]

Мисия и задачи

[редактиране | редактиране на кода]
Карта с тюркоезичните региони.

Преамбюлът на Нахчиванското споразумение потвърждава волята на държавите членки да се придържат към целите и принципите, залегнали в Устава на ООН, и определя основната цел на Тюркския съвет като по-нататъчно задълбочаване на всеобхватното сътрудничество между тюркоезичните държави, както и дават общи приноси за мира и стабилността в региона и по света. Държавите членки потвърдиха ангажимента си към демократичните ценности, правата на човека, върховенството на закона и принципите на доброто управление.

Нахчиванското споразумение определя основните цели и задачи на Организацията, както следва:

  • Укрепване на взаимното доверие и приятелство между страните;
  • Разработване на общи позиции по въпросите на външната политика;
  • Координиране на действията за борба с международния тероризъм, сепаратизма, екстремизма и трансграничните престъпления;
  • Насърчаване на ефективно регионално и двустранно сътрудничество във всички области от общ интерес;
  • Създаване на благоприятни условия за търговия и инвестиции;
  • Стремеж към всеобхватен и балансиран икономически растеж, социално и културно развитие;
  • Разширяване на взаимодействието в областта на науката, технологиите, образованието, здравеопазването, културата, спорта и туризма;
  • Насърчаване на взаимодействието на средствата за масова информация и други средства за комуникация;
  • Насърчаване на обмена на съответна правна информация и засилване на правното сътрудничество.

Проекти

[редактиране | редактиране на кода]

От учредителното споразумение, определящо всеобхватното сътрудничество между тюркските държави като основна цел на организацията, Организацията на тюркските държави работи по различни проекти. Проектите са групирани в шест процеса на сътрудничество, които са: Икономика, Култура, Образование, Транспорт, Митници и диаспора. Примерите за проектите включват създаването на тюркски университетски съюз и написването на общ учебник по история. Организацията на тюркските държави също работи по начини за стимулиране на икономическото развитие в по-слабо развитите региони на държавите-членки. Секретариатът обединява икономическите министри, министрите на образованието, министрите на транспорта, ръководителите на митническите администрации и други висши служители от различни министерства и агенции, за да работи по начини за насърчаване на сътрудничеството в съответните области. Преди да бъдат представени пред министри и ръководители на администрации, проектите и въпросите на сътрудничеството се разработват от работни групи. Един наскоро стартиран проект е създаването на механизъм за по-тясно сътрудничество между тюркските диаспори по целия свят.

Членове

[редактиране | редактиране на кода]
Държава Присъединяване Население (2021) Площ (km2) БВП - Номинал (2023) БВП на глава от населението (2022)
 Азербайджан Основатели 10,312,992 86 600 77.392 млрд. долара 7,164 долара
 Казахстан 19,196,465 2 724 900 259.292 млрд. долара 10,003 долара
 Киргизстан 6,527,743 199 900 9.02 млрд. долара 1,327 долара
 Турция 84,775,404 783 562 1.154 трл. долара 9,961 долара
 Узбекистан 2019 34,081,449 447 400 90.392 млрд. долара 2,071 долара
Организация на тюркските държави 154,894,053 4,242,362 1 590,096 млрд. долара 6,723 долара

Страни наблюдатели

[редактиране | редактиране на кода]
Държава Присъединяване Население (2021)[6] Площ (km2) БВП (2022) БВП на глава от населението (2022)
 Унгария 2018 9,709,786 93 030 197.813 млрд. долара 16 475 долара
 Северен Кипър[7] 2022 382,836 3,355 4.234 млрд.долара 14,942 долара
 Туркменистан 2021 6,341,855 491 210 79.591 млрд. долара 8862 долара

Срещи на върха

[редактиране | редактиране на кода]
7-ма среща на върха на съвета за сътрудничество на тюркоезичните държави в Баку, Азербайджан.

След разпадането на Съветския съюз, новите независими тюркски държави Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан, както и Турция организират срещи на върха на ръководителите на тюркскоговорещите държави, първата от които се провежда през 1992 г.в Анкара. Със създаването на Тюркския съвет, на 10-ата Среща на върха беше решено да се преименуват заседанията на най-високо равнище на срещи на върха на Тюркския съвет.

Срещата на върха на Тюркския съвет е връхната точка на годината, на която държавните глави оценяват резултатите от миналия период и определят цели за следващата година. Първата среща на върха се проведе в Алмати, Казахстан, на 20 – 21 октомври 2011 г.и се съсредоточи главно върху икономическото сътрудничество. Втората среща на върха се проведе в Бишкек, Киргизстан, на 22 – 23 август 2012 г.и се съсредоточи върху образователното, научното и културното сътрудничество. Третата среща на върха се проведе на 15 – 16 август 2013 г.в Кабала, Азербайджан с тема Транспорт и свързаност.

На 15 октомври 2019 г.в Баку бе организирана Седмата среща на върха на Тюркския съвет с участието на президентите на държавите членки Илхам Алиев, Сооронбай Жеенбеков, Реджеп Тайип Ердоган, Шавкат Мирзийоев, както и Пърли Агамирадов като гост, Виктор Орбан като наблюдател и ръководители на институциите за тюркско сътрудничество. Участниците отбелязаха 10-та годишнина от Нахичеванското споразумение за създаване на Тюркския съвет в допълнение към присъединяването на Узбекистан към организацията като пълноправен член. Званието Почетен председател на Тюркския съвет е дадено на бившия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев. В края на срещата държавните глави подписаха декларация от Баку. Освен това председателството в Съвета официално премина в Азербайджан.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Uzbekistan decides to join ‘Turkic alliance’ during Erdogan’s visit // Hurriyet Daily News.
  2. ↑ Uzbekistan Officially Applies For Membership In Turkic Council // RFE/RFL.
  3. ↑ Hungary is now part of the assembly of “Turkic Speaking Countries”
  4. ↑ Украина хочет войти в состав Тюркского совета // Sputniknews.ru.
  5. ↑ Hamdullah Mohib. Yesterday, Afghanistan proudly applied for observer status in the Cooperation Council of Turkic Speaking States (CCTS).
  6. ↑ World Population Prospects 2019
  7. ↑ ТРСК бе приета в Организацията на тюркските държави

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Türk Devletleri Teşkilatı в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​