Ото фон Щолберг-Вернигероде Otto zu Stolberg-Wernigerode | |
германски политик и дипломат | |
Роден |
30 октомври 1837 г.
|
---|---|
Починал | 19 ноември 1896 г.
|
Погребан | Вернигероде, Федерална република Германия |
Религия | лутеранство[1] |
Националност | Германия |
Учил в | Гьотингенски университет[1][2] Хайделбергски университет[1][2] |
Награди | Орден Черен орел (1 януари 1888)[1] |
Семейство | |
Род | Дом Щолберг[1] |
Баща | Херман фон Щолберг-Вернигероде[1][2] |
Майка | Емма фон Ербах-Фюрстенау[1][2] |
Братя/сестри | Елеонора фон Щолберг-Вернигероде[1] |
Съпруга | Анна Ройс-Кьостриц (22 август 1863 – неизв.)[3][2] |
Деца | Кристиан Ернст Херман фон Щолберг-Вернигероде[1][2] |
Ото фон Щолберг-Вернигероде в Общомедия |
Ото фон Щолберг-Вернигероде (на немски: Otto zu Stolberg-Wernigerode; * 30 октомври 1837 в Гедерн, Хесен; † 19 ноември 1896 в дворец Вернигероде) е граф (1854 – 1896), от 1890 г. княз на Щолберг-Вернигероде, Кьонигщайн, Рошфорт и Хонщайн. Той е германски политик, дипломат и вицеканцлер (1878 – 1881) при Ото фон Бисмарк.
Той е вторият син на граф Херман фон Щолберг-Вернигероде (1802 – 1841) и съпругата му графиня Емма фон Ербах-Фюрстенау (1811 –1889), дъщеря на граф Албрехт фон Ербах-Фюрстенау (1787 – 1851) и принцеса София Емилия Луиза фон Хоенлое-Нойенщайн-Ингелфинген (1788 – 1859). Брат е на граф Албрехт фон Щолберг-Вернигероде (1836 – 1841) и на принцеса Елеонора (1835 – 1903), поетеса, омъжена (1855) за граф принц Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц (1798 – 1886).
Ото посещава гимназията в Дуисбург, следва право и управление в Гьотинген и Хайделберг. От 1859 до 1861 г. е лейтенант в Gardes du Corps на пруската войска. От 1867 до 1873 г., по предложение на Ото фон Бисмарк, е първият главен президент на Хановер. През март 1876 г. е дипломат на Германската империя във Виена.
На 1 юни 1878 г. заместник заместник на имперския канцлер и вицепрезидент на пруското държавно министерство. Така Щолберг-Вернигероде е след Бисмарк вторият мъж в империята. Заради чести различия в мнението с „Железния канцлер“ се отказва от длъжността вицеканцлер на 20 юни 1881 г.
Министър е от 1885 до 1888 г. През 1890 г. кайзер Вилхелм II одобрява титлата му имперски княз, която има от 1742 г. и от която се отказал роднината му граф Христиан Ернст.
Ото се жени на 22 август 1863 г. в Щонсдорф за 26-годишната принцеса Анна Елизабет Ройс-Кьостриц (* 9 януари 1837 в Дрезден; † 2 февруари 1907 във Вернигероде), дъщеря на Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц (1786 – 1841) и втората му съпруга графиня Каролина фон Щолберг-Вернигероде (1806 – 1896).[4][5] Те имат децата:
|