Пеперуда (обичай)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пеперуда.
Обичай за дъжд „пеперуда“ в Добруджа, 50-те години на XX век
Обичаят „пеперуда“ в Етъра.

Пеперу̀да или додо̀ла (още пеперу̀га, прѐперуга, пеперу̀гя, перперу̀на, перуница, дуду̀ла, дудулейка, дудулица, дидиля, вай-ду̀доле, вай-гугу̀, ой-люлѐ, ро̀соманка)[1] е традиционен обичай за призоваване на дъжд, разпространен на Балканския полуостров и типичен за българи, сърби и хървати, но също разпространен и сред румънци, гърци, албанци, балканските цигани и гагаузи. Обикновено се провежда в периоди на продължително засушаване през лятото, най-често през юли.[2]

Същност

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето изследователи свързват обичая с култа към почитания от славяните бог на гръмотевиците и светкавиците Перун, към неговата жена (може би богинята Мокош) или към негово женско въплъщение.

На български език името на празника е и име на разред насекоми: пеперуда. Дублетното название „додола“ се сравнява с литовската дума за гръмотевица dundulis и с латвийския израз dudina perkuonins („погръмва гръмотевица").[3]

Той представлява обреден ритуал за призоваване на дъжд, провеждан през пролетта и лятото, на определени дати или в период на засушаване. В Северна България често след него е изпълняван друг ритуал Герман. Има множество регионални вариации. Обикновено главният участник е дете, но в някои случаи – млада жена или ролите са 2 и се изпълняват от младеж и девойка.[4]

Ритуал

[редактиране | редактиране на кода]

В типичния за ритуала в България вариант главна роля в него играе момиче, наричано за случая пеперуда, което трябва да е в предфертилна възраст и да е последно дете.[5] Ако майката на детето след това роди пак, това се счита за лошо предзнаменование, поради което често се избира момиче с починал баща или възрастна майка.[6] Момичето се съблича по риза, косата му се разплита и се покрива със зеленина, обикновено бъз, но на някои места също бучиниш и росен, цветя, върбова кора.[6] От същата зеленина се изработва венец за главата му, а по един стрък от нея то носи в двете си ръце.[6]

Облечената по този начин пеперуда обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го поливат с вода и вино.[7][3][8] Пеперудата играе специфичен танц, при който се върти на място, пръскайки всички наоколо с водата, докато десетина от нейните придружителки (разделени на две редуващи се групи) ѝ съпровождат със специални ритуални песни.[6] Няколко други момичета от групата носят със себе си торби или други съдове, в които събират различни храни, които получават от домакините – брашно, масло, сирене.[9] За пеперудата има отделен подарък – забрадка, пари или накити.[7]

Пеперугарските песни са специфични ритуални песни, които се изпълняват само при този обред. Текстът им е разнообразен, но основен сюжет е полетът на пеперудата до Бог, за да измоли дъжда за хората, а задължителна повтаряща се фраза е „Дай, Боже, дъжд“:[10]

Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд, (2)
от ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница,
да се ранят сирачета,
сирачета, сиромаси.

Отразявания

[редактиране | редактиране на кода]

Първото писмено споменаване на обичая в етнографската литература е от Спиридон Габровски в „История во кратце о болгарском народе словенском", където е описан като почитане на образ, наречен Перун или Пеперуд, погрешно счетен за исторически български владетел (крал):

„И сего Перуна болгары почитаютъ: ко время бездождія, собираются юноши и дѣвицы и избираютъ единаго, или от дѣвиц или юношах, о облачают его въ мрежу, аки въ багряницу, и сплетутъ ему вѣнецъ от бурянов образ краля Перуна, и ходят по домахъ, играюще и спѣвающе часто поминающе бѣса того, и поливающе водами и Перуна того, и сами себѣ; людіе же безумніи даютъ имъ милостыню тую, купуют ястіе и питіе и дѣлают трапезу, ядят и піят во славу Пеперуда того и дѣлающе тако кланяющіяся ідолом..."[11]

В 1894 година Густав Вайганд, посетил Скопие, пише в „Аромъне“: „На завръщание видѣхъ двѣ циганки (пеперуди), окичени съ листи и цвѣтя, които ходаха отъ кѫща въ кѫща, играеха и пѣеха пѣсни и се моляха за дъждъ. Хората ги поливатъ съ вода и тѣ си излизатъ. Една стара циганка събираше подаръцитѣ. Сѫщия обичай го има и въ Романия подъ името Папарудѫ, при южнитѣ славяне и албанцитѣ този обичай наричатъ Додола, при гърцитѣ и аромѫнетѣ — Пирпируна.“[12]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Календарни празници и обичаи на българите. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015. ISBN 978-954-322-764-8. с. 66 – 68.
  2. ↑ Маринов 1981, с. 727.
  3. ↑ а б Плотникова, А. А. Додола // Толстой, Н. И. (ред.). Славянские древности: Этнолингвистический словарь, Т.2. Москва, Международные отношения, 1999. ISBN 5-7133-0982-7. с. 100 – 103. (на руски)
  4. ↑ Плотникова, 1999, с. 100—101.
  5. ↑ Маринов 1981, с. 727 – 728.
  6. ↑ а б в г Маринов 1981, с. 728.
  7. ↑ а б Маринов 1981, с. 729.
  8. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 37.
  9. ↑ Маринов 1981, с. 728 – 729.
  10. ↑ Маринов 1981, с. 729 – 733.
  11. ↑ Спиридон Иеросхимонах, История во кратце о болгарском народе славенском. Сочинися и исписа в лето 1792 йеросхимонах Спиридон, предговор и превод Васил Златарски, София, изд. Св. Синод на Българската Църква, 1900 г.
  12. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 241.
Цитирани източници
  • Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]