Пермакултура

Пермакултурата (на английски: permaculture, от permanent agriculture или permanent culture), понякога наричана на български и вечноделие (съкратено от вечно земеделие)^[1], е приложна наука за дизайн на човешки местообитания и продуктивни земеделски системи, наподобяващи максимално естествените.

Пермакултурата е съвкупност от методи за устойчив дизайн на земята. Тя се основава на екологични и биологични принципи, като използва повтарящи се природни модели (образци), за да максимизира ползите и да минимизира усилията. Целта ѝ е да създаде устойчиви, продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и земята. Взима предвид екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли, климатичните фактори. Нуждите на обитателите от храна, енергия, подслон и инфраструктура се удовлетворяват от изпитани технологии. Елементите в системата се разглеждат заедно с взаимодействията помежду им, като продуктите на един елемент са ресурс за друг. В типична пермакултурна система работата е сведена до минимум, отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени и околната среда е възстановена. Пермакултурните принципи могат да бъдат прилагани във всякаква среда и мащаб – от градски жилищни комплекси до селски къщи, от малки ферми до големи региони.

Първото документирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер Сеп Холцер през 60-те години на XX век, но е разработена научно от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 70-те години на миналия век.

Думата първоначално е създадена като комбинация от английските думи за вечно земеделие – permanent agriculture, от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като „постоянна, вечна култура“ – permanent culture, като набляга на идеята, че едно общество, може да съществува неограничено само ако се съобразява с природата и не я унищожава.

Основни принципи

• Относително разположение: всеки елемент (къща, изкуствен водоем, път и т.н.) се разполага спрямо другите елементи по такъв начин така, че при взаимодействие един с друг ползата е максимална.
• Всеки елемент осъществява множество функции.
• Всяка функция се осъществява за сметка на много елементи.
• Ефективно енергийно планиране.
• Преимуществено използване на възобновяеми ресурси вместо изкопаеми горива.
• Преработка на енергията на място.
• Използване и активизация на механизмите за естествена смяна на видовете с цел подобряване на почвите и другите условия.
• Използване на разнообразие от видове, за да може системата да бъде по-продуктивна и по-издръжлива на неблагоприятни явления.
• Използване на границите и природните форми за осигуряване на максимален ефект.

Основни Ценности

Това което разделя Пермакултурата от останалите подходи за (природосъобразно) развитие, е че тя е не само модел или техника, а разбираем, научен подход за дизайн на човешки местообитания. Всеки обект – дали дом, училище, клиника, бизнес, ферма или село, има уникален набор от елементи на дизайна. Но докато към всеки обект се подхожда по уникален и съобразен с неговите елементи, пермакултурният дизайн е винаги базиран на 3 основни ценности или принципи, или „Пермакултурна етика“.

1. Грижа за земята – Грижата за всички живи системи трябва да продължи и да се увеличи.
2. Грижа за хората – Осигуряване на достъп до всички ресурси нужни за човешкото съществуване.
3. Ограничаване на границите за популация и консумиране – Като управляваме нашите собствени нужди, ние можем да заделим ресурси за да работим по горните принципи и ценности.

Пермакултура в България

В България, вечното земеделие е сравнително ново понятие. Но тъй като България е една от страните с изключително развито градинарство, може да се каже, че доста от принципите и методите, описани в пермакултурата, се практикуват, но не като самостоятелна дисциплина и стратегия за изграждане на цялостни системи, а като отделни, изолирани случаи. Разбира се, съществуват и изцяло вечноделски проекти, които целят разпространяването на тази система.

Български пермакултурни проекти

• „Засей ме“
• „Пермакултурна Асоциация на България“
• „Тринога“
• „Без мотика“

Източници

1. Английско-български речник на термини от устойчивото земеделие-Устойчиво земеделие по български