Перпендикулярен стил

Църквата на абатството на Бат

Перпендикулярен стил („вертикален стил“) или праволинеен стил („стил с прави линии“) е архитектурен стил от епохата на късната готика (1330 – 1520 г.), типичен за Англия и нейни съседни територии. По-късно стилът се завръща на мода по времето на историцизма (XIX – XX век) и намира намира широко приложение както в храмовата архитектура, така и светското сградостроителство в големи части на Британската империя.

Терминът произлиза от латинската дума perpendiculum, означавща „отвес“ или „зидарски шнур“, и е използван за първи път през 1817 г. от Томас Рикман, който в своята книга „Опит за разграничаване на стиловете на Английска архитектура от завоеванието до Реформацията“ търси подходящи термини за обозначаване на периодите на средновековната архитектура между 1066 г. и началото на Реформацията.[1]

Перпендикулярният стил следва ранноанглийския и декорирания стил, което го прави третият английски стил на готическата архитектура. Основно е разработен и използван в периода от 1330 г. до 1520 г. Името му се дължи на доминиращите прави линии в дизайна на вертикалното деление на високите готически прозорци и стени. Ветриловидният свод също е типичен за този стил, както може да се види в най-чистата му форма в Църквата на абатството на Бат.

Уестминстърска зала
Хор и източен прозорец на катедралата в Глостър
  1. Rickman, Thomas. An Attempt to Discriminate the Styles of English Architecture, from the Conquest to the Reformation. Cambridge University Press. ISBN 9781107338241. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Perpendicular Style в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​