Пиер Байяр | |
френски психоаналитик, литературен критик и писател | |
![]() 17 ноември 2017 г. | |
Роден |
2 декември 1954 г.
|
---|---|
Националност | ![]() |
Учил в | Екол нормал (Париж) |
Работил | университетски преподавател, писател, литературен критик |
Литература | |
Период | от 1978 г. |
Жанрове | документалистика, хумор |
Известни творби | „Как да говорим за книги, които не сме чели“ (2007) |
Награди | „Маргьорит Юрсенар“ (2021) |
Повлиян | Себастиен Жапризо, Ромен Гари, Ерик Шевилар |
Уебсайт | |
Пиер Байяр в Общомедия |
Пиер Байяр (на френски: Pierre Bayard) е френски литературен критик, преподавател, писател и психоаналитик.[1]
Байяр е роден на 2 декември 1954 г. в Амиен. Следва литература в „Екол нормал“, където защитава докторат. Допълнително следва и получава диплома за клинична психология и личен анализ. От 1986 г. е преподавател по френска литература и професор в университета Париж-VIII.[2]
Първата му книга, „Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin“ (Балзак и смяната на въображаемото. Четене на „Шагренова кожа“), е издадена през 1978 г.[3]
Прочува се с „Как да говорим за книги, които не сме чели“ от 2007 г.[1] В тази книга с много хумор критикува идеята, че има ясна граница между четене и не-четене, и приканва читателите да изградят едни по-свободни, и по-малко сложни взаимоотношения с литературния текст. Във Франция книгата става бестселър. През 2012 г. Байяр разработва формулата като публикува „Как да говорим за места, които не сме посетили“ и се връща отново към нея[4] в 2020 г., когато публикува „Как да говорим за факти, които не са се случили“.
Байяр е основоположник на „интервенционистичната критика“, като е срещу неутралната критика на литературните произведения. В есетата си често разследва случаи на ненаказани литературни престъпници (поради небрежност на създателите им).[3]
В книгата си „Qui a tué Roger Ackroyd?“ (Кой уби Роджър Акройд?) от 1998 г. прави преглед на разследването на детектива Еркюл Поаро в романа „Убийството на Роджър Акройд“ и представя на читателите мотиви за допуснатите грешки. Същата тема поставя и в книгата си „L'Affaire du Chien des Baskerville“ (Аферата „Баскервилското куче“) от 2008 г., в който предполага, че Шерлок Холмс не е разкрил истинския убиец в романа „Баскервилското куче“ и е трябвало да стигне до други заключения. В книгата си „La vérité sur Dix petits nègres“ (Истината за „Десет малки негърчета“) от 2019 г. напълно поставя под въпрос решението, предоставено от Агата Кристи, за обяснение на случая. А в книгата си „Enquête sur Hamlet. Le Dialogue de sourds“ (Разследване на Хамлет. Диалогът на глухите) от 2002 г. твърди, че Клавдий не е убил бащата на Хамлет.[5]
През 2015 г. заедно с историчката и теоретик на изкуството Соко Фай основава Международния център за изследвания и образование на масови убийства (CIREMM), който има за цел да подпомогне на национално и международно ниво изследванията на масовите убийства, вкл. геноцида, колективните самоубийства и престъпленията срещу културата и цивилизацията[6].
Награда за цялостно творчество на името на Маргьорит Юрсенар е присъдена на Байяр в 2021 г.[7]
Пиер Байяр живее със семейството си в Париж.
|