Пиер Байяр
| Пиер Байяр | |
| френски психоаналитик, литературен критик и писател | |
 17 ноември 2017 г. | |
| Роден |
2 декември 1954 г.
|
|---|---|
| Националност |  Франция |
| Учил в | Екол нормал (Париж) |
| Работил | университетски преподавател, писател, литературен критик |
| Литература | |
| Период | от 1978 г. |
| Жанрове | документалистика, хумор |
| Известни творби | „Как да говорим за книги, които не сме чели“ (2007) |
| Награди | „Маргьорит Юрсенар“ (2021) |
| Повлиян | Себастиен Жапризо, Ромен Гари, Ерик Шевилар |
| Уебсайт | |
| Пиер Байяр в Общомедия | |
Пиер Байяр (на френски: Pierre Bayard) е френски литературен критик, преподавател, писател и психоаналитик.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Байяр е роден на 2 декември 1954 г. в Амиен. Следва литература в „Екол нормал“, където защитава докторат. Допълнително следва и получава диплома за клинична психология и личен анализ. От 1986 г. е преподавател по френска литература и професор в университета Париж-VIII.[2]
Първата му книга, „Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin“ (Балзак и смяната на въображаемото. Четене на „Шагренова кожа“), е издадена през 1978 г.[3]
Прочува се с „Как да говорим за книги, които не сме чели“ от 2007 г.[1] В тази книга с много хумор критикува идеята, че има ясна граница между четене и не-четене, и приканва читателите да изградят едни по-свободни, и по-малко сложни взаимоотношения с литературния текст. Във Франция книгата става бестселър. През 2012 г. Байяр разработва формулата като публикува „Как да говорим за места, които не сме посетили“ и се връща отново към нея[4] в 2020 г., когато публикува „Как да говорим за факти, които не са се случили“.
Байяр е основоположник на „интервенционистичната критика“, като е срещу неутралната критика на литературните произведения. В есетата си често разследва случаи на ненаказани литературни престъпници (поради небрежност на създателите им).[3]
В книгата си „Qui a tué Roger Ackroyd?“ (Кой уби Роджър Акройд?) от 1998 г. прави преглед на разследването на детектива Еркюл Поаро в романа „Убийството на Роджър Акройд“ и представя на читателите мотиви за допуснатите грешки. Същата тема поставя и в книгата си „L'Affaire du Chien des Baskerville“ (Аферата „Баскервилското куче“) от 2008 г., в който предполага, че Шерлок Холмс не е разкрил истинския убиец в романа „Баскервилското куче“ и е трябвало да стигне до други заключения. В книгата си „La vérité sur Dix petits nègres“ (Истината за „Десет малки негърчета“) от 2019 г. напълно поставя под въпрос решението, предоставено от Агата Кристи, за обяснение на случая. А в книгата си „Enquête sur Hamlet. Le Dialogue de sourds“ (Разследване на Хамлет. Диалогът на глухите) от 2002 г. твърди, че Клавдий не е убил бащата на Хамлет.[5]
През 2015 г. заедно с историчката и теоретик на изкуството Соко Фай основава Международния център за изследвания и образование на масови убийства (CIREMM), който има за цел да подпомогне на национално и международно ниво изследванията на масовите убийства, вкл. геноцида, колективните самоубийства и престъпленията срещу културата и цивилизацията[6].
Награда за цялостно творчество на името на Маргьорит Юрсенар е присъдена на Байяр в 2021 г.[7]
Пиер Байяр живее със семейството си в Париж.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin. Lettres modernes-Minard (1978)[5]
- Symptôme de Stendhal. Armance et l’aveu. Lettres modernes-Minard (1980)
- Il était deux fois Romain Gary. Presses universitaires de France (1990)
- Le Paradoxe du menteur. Sur Laclos. Minuit (1993)
- Maupassant, juste avant Freud. Minuit (1994)
- Le Hors-sujet. Proust et la digression. Minuit (1996)
- Qui a tué Roger Ackroyd?. Minuit (1998 (2002)
- Lire avec Freud. Pour Jean Bellemin-Noël, dir. Pierre Bayard. Presses universitaires de France (1998)
- Comment améliorer les œuvres ratées?. Minuit (2000)
- Enquête sur Hamlet. Le Dialogue de sourds. Minuit (2002)
- Le Détour par les autres arts. Pour Marie-Claire Ropars. dir. Pierre Bayard et Christian Doumet. L’Improviste (2004)
- Peut-on appliquer la littérature à la psychanalyse. Minuit (2004)
- Demain est écrit. Minuit (2005)
- Comment parler des livres que l'on n'a pas lus?. Minuit (2007)
Как да говорим за книги, които не сме чели, изд.: „Сиела“, София (2008), прев. Петя Кондузова-Илиева - L'Affaire du Chien des Baskerville. Minuit (2008)
- Le Plagiat par anticipation. Minuit (2009)
- Et si les œuvres changeaient d'auteur?. Minuit (2010)
- Comment parler des lieux où l’on n’a pas été?. Minuit (2012)
- Aurais-je été résistant ou bourreau?. Minuit (2013)
- Il existe d’autres mondes?. Minuit (2014)
- Aurais-je sauvé Geneviève Dixmer?. Minuit (2015)
- Le Titanic fera naufrage. Minuit (2016)
- L'énigme Tolstoïevski. Minuit (2017)
- La vérité sur „Dix petits nègres“. Minuit (2019)
- Comment parler des faits qui ne se sont pas produits? (2020)
- Oedipe n'est pas coupable. Minuit (2021)
Книги за писателя
[редактиране | редактиране на кода]- Pour une critique décalée. Autour des travaux de Pierre Bayard (2010) – от Лоран Цимерман, с участието на Умберто Еко, Жерар Женет, Жан-Филип Тусен
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((fr)) Биографична справка за Пиер Байяр в „Babelio“.
- ↑ ((fr)) Биография и библиография във „Franceinter“
- ↑ а б ((fr)) Биография и библиография на сайта на „Les editions de minuit“
- ↑ Сам той отбелязва, че „проблематиката се пресича с тази на вече две публикувани книги“, Bayard P., Comment parler des faits qui ne se sont pas produits, Paris:Minuit, p. 15
- ↑ а б ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ↑ ((fr)) Présentation | ciremm // Ciremm.org. Посетен на 2019-02-12.
- ↑ ((fr)) Pierre Bayard: Prix Marguerite Yourcenar 2021 pour l'ensemble de l'œuvre, Scam.fr, 30 juin 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пиер Байяр в
Internet Movie Database - Произведения на Пиер Байяр в
Моята библиотека - ((fr)) Интервю на сайта на Университета Париж-VIII
|
