Пиро Гонзага | |
съграф на Родиго | |
![]() | |
Роден |
1490 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Ораторий „Сан Пиетро“ в Белфорте |
Управление | |
Период | 1499 – 1531 с Лудовико Гонзага и 1521 – 1532 с Луиджи Гонзага (Родомонте) |
Предшественик | Лудовико Гонзага с Федерико Гонзага |
Наследник | Джулия Гонзага |
Други титли | Господар на Боцоло (1527 – 1529) Господар на Сан Мартино дал'Арджине (1527 – 1529) |
Герб | |
![]() | |
Семейство | |
Род | Гонзага |
Баща | Джанфранческо Гондзага |
Майка | Антонио дел Балцо |
Братя/сестри | Сестра Лудовико Гонзага Барбара Гонзага Федерико Гонзага Доротеа Гонзага Сузана Гонзага Камила Гонзага Елеонора Гонзага Антония Гонзага Джована Гонзага Джанфранческо Гонзага |
Съпруга | Камила Бентивольо Лукреция Гонзага |
Деца | Изабела Гонзага Карло Гонзага Иполита Гонзага Камила Гонзага Емилия Гонзага Федерико Гонзага |
Пиро Гонзага в Общомедия |
Пиро Гонзага (на италиански: Pirro Gonzaga, * 13 април 1490, † 22 януари 1529, Гацуоло) от кадетския клон Сабионета е Боцоло на рода Гонзага е италиански кондотиер, съграф на Родиго (1499 – 1531 с Лудовико Гонзага и 1521 – 1532 с Луиджи Гонзага (Родомонте)), господар на Боцоло (1527 – 1529) и на Сан Мартино дал'Арджине (1527 – 1529).[1]
Той е вторият син на Джанфранческо Гонзага (* 1446 – 1496), италиански кондотиер и първи граф на Сабионета, и на съпругата му Антония дел Балцо (* 1461 – 1538). Негови дядо и баба по бащина линия са Лудовико III Гонзага, 2-ри маркграф на Мантуа, и Барбара фон Бранденбург, а по майчина – Пиро дел Балцо, княз на Алтамура и херцог на Веноца, и Мария Доната Орсини дел Балцо, граф на Монтескальозо. Има братя и сестри:
През 1499 г., след смъртта на баща си, той споделя с брат си Лудовико владението на Сабионета, Досоло, Помпонеско, Гацуоло и Родиго и заедно с другите си трима братя Лудовико, Федерико и Джанфранческо господството на Сан Мартино дал'Арджине. През 1521 г. отстъпва земите на Сабионета на брат си Лудовико.
В края на 1522 г. участва в превземането на Перуджа. Взет в плен и обвинен в престъпление през 1523 г., той претърпява конфискация на активите си и загуба на феодалните владения Гацуоло, Помпонеско и Досоло, които са присвоени от императора за неговия племенник Луиджи Гонзага, нар. „Родомонте“.
През 1525 г. участва в обсадата на Павия и претърпява поражение. След първоначална привързаност към каузата на империята той преминава на френската страна, за която се бори смело до поражението, претърпяно през 1525 г. в битката при Сант'Анджело Лодиджано срещу имперските войски, командвани от Фернандо Франческо д'Авалос, маркиз на Пескара. Пиро се предава и е затворен в кулата на Пицигетоне. Освободен е благодарение на намесата на майка си Антония, която плаща голяма сума в дукати, и се оттегля в Гацуоло.
Пише завещанието си на 25 април 1529 г., умира на 1 май и е погребан в Оратория „Сан Пиетро“ в Белфорте (днес подселище на Гацуоло).[2] След смъртта му неговият племенник Луиджи „Родомонте“ дава земите, които са били конфискувани от него, на синовете си Карло и Федерико.
Поетът Матео Бандело му посвещава Новела XXX от Prima parte (1554).
∞ за Камила Бентивольо (* 1480?, Болоня; † 19 ноември 1529), дъщеря на Анибале II Бентивольо, господар на Болоня, и на Лукреция д'Есте,[3] от която има двама сина и пет дъщери:
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pirro Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|