Питер Аспелаг | |
Псевдоним | Питер Аспе |
---|---|
Роден | 3 април 1953 г. |
Починал | 1 май 2021 г. |
Националност | ![]() |
Активен период | ХХІ век |
Жанр | криминален роман |
Питер Аспелаг в Общомедия |
Питер Аспе (на нидерландски: Pieter Aspe), рождено име Питер Аспелаг (на нидерландски: Pieter Aspelag), (р. 3 април 1953 г.) е съвременен фламандски писател, автор на криминални романи.
Аспе учи латински науки в Брюге[1] и за кратко – политика и социология в Гент[2]. Пише ексклузивно от 1996 г. Преди това работи като магазинер, продавач, полицай на пристанището, фотограф, пазач[1]. Има две дъщери.
Питер Аспе е автор на криминални романи с главно действащо лице старши инспектор Питер Ван Ин и заместничката му Ханелоре Мартенс. Действието в повечето книги се развива в Брюге, но в три – в Бланкенберге и в една – в Антверпен.
През 2001 Аспе получава приза „Еркюл Поаро“ за романа си „Zoenoffer“. По първите десет романа се снима телевизионният сериал „Аспе“, излъчван по националния канал VTM. Към 2008 г. Аспе е продал над 1,5 млн. книги.
Аспе е автор и на две книги за деца и юноши „Bloedband“ и „Luchtpost“, и двете новели „Grof Wild“ и „De Japanse Tuin“. За в-к „Het Nieuwsblad“ Аспе пише разказа „Dekmantel“, публикуван в 7 броя през август 2009 г.
Книгите му са превеждани в Германия, Франция, Италия, Великобритания и Южна Африка.
Към края на 2014 г. Аспе няма преведени книги на български език[3]. Преводите по-долу са неофициални.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pieter Aspe в Уикипедия на нидерландски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |