Плоскотело живениче | ||||||||||||||
♂ Плоскотело живениче | ||||||||||||||
♀ Плоскотело живениче | ||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||
Плоскотело живениче в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Плоскотелото живениче (Libellula depressa от род Libellula и семейство Плоски водни кончета (Libellulidae)) е един от най-разпространените видове водни кончета в Европа и Централна Азия. То е особено лесно отличимо благодарение на четирите си прозрачни крила и плоския си и много широк корем, който при мъжките екземпляри добива светлосин матов оттенък, дължащ се на подобен на восък налеп.
Водните кончета от този вид имат широки, плоски кореми, които на цвят са кафяви, с жълти петънца в края. При мъжките екземпляри коремът е покрит и със светлосин матов восъчен налеп (терминът за който е pruinescence, pruinosity). Имат две двойки крилца – предни и задни, които в голямата си част са прозрачни, но само в основата си са пигментирани в тъмно. Средният размах на крилата е приблизително 70 mm.
Плоскотелото живениче е разпространено в Централна и Южна Европа, в Централна Азия и Близкия изток. На север местообитанията му се простират до южните части на Шотландия, Швеция и Финландия; среща се и на някои средиземноморски острови като Корсика, Сардиния, Сицилия и Менорка, но ареалът му не достига до африканските брегове.
Видът може да се види в близост до естествени и изкуствени езера. Храни се с много видове по-малки насекоми. Възрастните екземпляри са склонни към миграция и по време на съзряването често могат да бъдат видяни и на по-голямо разстояние от водни басейни.
Активният период на летене на този вид водни кончета от април до септември, основно през май и юни. Летят бързо и се стрелкат над водата. Мъжките плоскотели живеничета ревниво си пазят територията и се впускат в борба за надмощие с други мъжки от същия вид или от други видове водни кончета, които се случи да срещнат в своята територия.
При появата на женска, мъжкият лети над нея и извършва чифтосването в полет, често за по-малко от минута. Двойката се разделя и женската търси подходящо място, където да снесе яйцата си, обикновено воден басейн с подводна растителност. Снасянето на яйцата отново става в полет, като женската пърха над водата, потапяйки в нея само корема си.
Яйцата се излюпват след 4 – 5 седмици и в състояние на ларви им отнемат 1 – 2 години, за да се развият; точният период зависи от температурата и други условия на средата. Ларвите живеят в тинята на дъното на езерото, заровени в кал почти изцяло – подавайки само главата и очите си. След като метаморфозират от нимфи до възрастни екземпляри (имаго), плоскотелите живеничета претърпяват период на съзряване, когато се отдалечават от водния басейн.
Видът традиционно се причислява към род Libellula, но съществуват определени доказателства, основани на РНК и ДНК анализи, че видът трябва да бъде причислен към род Ladona (Artiss et al., 2001). Тази промяна на систематиката на вида обаче не е широко приета и в книгите и полевите определители видът продължава да се води към род Libellula.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Libellula depressa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |