Полихромия

Полихромия – (на гръцки: πολύς – „многочислен“ и χρῶμα – „цветен“) – многоцветна украса или многоцветност на материала в архитектурата, скулптурата, декоративното приложно изкуство. Противоположно на монохромия. Полихромия в декорацията на фасада.

Атина и Артемида. Изложба в Мюнхен, посветена на полихромията в античната скулптура

Полихромията присъства почти във всички епохи и във всички области на културата – в египетските пирамиди, в гръцките и римските храмове, на ислямските куполи и в средновековната архитектура и изкуство. В каменната скулптура от епохата на Ренесанса е разпространена едноцветност (монохромия), която преобладава така и в барока и класицизма. През втората половина на XIX век полихромията отново излиза на сцената и се разпространява след Втората световна война в рекламата, поп културата и пластиката.

В последните десетилетия се провеждат изследвания и се градят хипотези за полихромията при античните гръцки и римски скулптури^[1][2], а така и относно готическите скулптури в катедралите. Провежда се цветна реконструкция на скулптурите на фасадата и интериора на Амиенската катедрала.

• 
  Ваза от 1200 – 1100 година пр.н.е
• 
• 
  Полихромия
• 
  Реконструкция на цветна фигура на тракийски воин
• 
  Древногръцка теракота-женска глава от Таранто, края на of 4 век
• 
  Цветна реконструкция на торс от Aкропола,
• 
  Полихромна статуетка, 1 век преди н.е.
• 
  Реконструкция от оригинален полихромен портрет на римския император Калигула

Полихломия в средновековието

Християнските художници от Средновековието понякога се възползват от полихромията, особено по време на романските църкви и ранните векове на периода Готиката.

През първите векове на християнството, е общоприето, че църквите трябва да бъде напълно оцветени отвътре и архитектурната живопис достига своя апогей през 12 век във Франция. Средновековните оцветени дървени фигури са особен вид полихромия.

• 
  Паничка – Бруклински музей
• 
  Портал но църквата в Торо
• 
• 
• 
  Амиенска катедрала със светлинна прожекция на полихромни бои
• 
  катедралата в Лимбург
• 
  Мадоната с младенеца, полихромен камък, детайл, около 1490 година. музей Валядолид

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Полихромия

Източници

1. Verri G. et al. The ‘Treu Head’: a case study in Roman sculptural polychromy. British Museum Technical Research Bulletin. 2010. Vol. 4. P. 39 – 54.
2. Дружинина Е. А. Полихромия или тетрахромия? цвет в греческой живописи V–IV веков до нашей эры Архив на оригинала от 2016-04-09 в Wayback Machine. // Актуални проблеми на теорията и историята на изкуството: сб. науч. статии. 5. / Под ред. С.В. Мальцева, Е.Ю. Станюкович-Денисова, А.В. Захарова. – СПб.: НП-Принт, 2015. С. 62 – 68. – ISSN 2312 – 2129

Външни препратки

• ((de)) Research in the field of ancient polychrome sculpture
• Amiens Cathedral in Colour Архив на оригинала от 2013-02-28 в Wayback Machine.