Потапници | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Планинска потапница (A. marila) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
F. Boie, 1822 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Потапници в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Потапниците (Aythya) са род птици от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes), със средни размери и плътно набито телосложение. Тежи между 300 и 1500 гр. Често пъти имат изразен полов диморфизъм. Плуват и се гмуркат добре, като се задържа под водата до около минута. Повечето видове не са добри летци
Сравнително широко разпространени в Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка. В България се срещат следните 4 вида: Кафявоглавата, Качулатата, Планинската и Белооката потапница.
Обитават най-често сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност. Често срещани са в делтите на големи реки.
Храни се предимно с животинска храна: дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни, дребна риба. Търсят храната си обикновено на дълбочина няколко метра, но някои видове се гмуркат и до 20 m.
Повечето видове са моногамни. Гнездото си построява най-често в непосредствена близост до водата. Снася от 3 до 20 сравнително едри яйца. Най-често мъти само женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.
Качулатата потапница е ловен обект на територията на България.
В рода има 12 описани вида потапници:[1]