Потапници

Потапници
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
подсемейство:Същински патици (Anatinae)
род:Потапници (Aythya)
Научно наименование
F. Boie, 1822
Потапници в Общомедия
[ редактиране ]

Потапниците (Aythya) са род птици от семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes), със средни размери и плътно набито телосложение. Тежи между 300 и 1500 гр. Често пъти имат изразен полов диморфизъм. Плуват и се гмуркат добре, като се задържа под водата до около минута. Повечето видове не са добри летци

Сравнително широко разпространени в Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка. В България се срещат следните 4 вида: Кафявоглавата, Качулатата, Планинската и Белооката потапница.

Обитават най-често сладководни езера, блата или бавно течащи реки, гъсто обрасли с водна растителност. Често срещани са в делтите на големи реки.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Храни се предимно с животинска храна: дребни мекотели, личинки на насекоми, ракообразни, дребна риба. Търсят храната си обикновено на дълбочина няколко метра, но някои видове се гмуркат и до 20 m.

Повечето видове са моногамни. Гнездото си построява най-често в непосредствена близост до водата. Снася от 3 до 20 сравнително едри яйца. Най-често мъти само женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Качулатата потапница е ловен обект на територията на България.

Списък на видовете

[редактиране | редактиране на кода]

В рода има 12 описани вида потапници:[1]

  1. Jobling, James A. The Helm Dictionary of Scientific Bird Names. London, Christopher Helm, 2010. ISBN 978-1-4081-2501-4. с. 64.