Предраг Враницки Predrag Vranicki | |
хърватски философ и учен | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил във | Философски факултет на Белградския университет |
Философия | |
Регион | Европейска философия |
Школа | Школа „Праксис“ |
Научна дейност | |
Област | Марксизъм |
Работил в | Загребски университет |
Повлиян | Карл Маркс |
Предраг Враницки (на хърватски: Predrag Vranicki) е югославски и хърватски философ, член на школата „Праксис“ през 60-те години в Социалистическа федеративна република Югославия.
Враницки е роден на 21 януари 1922 г. в Бенковац, Кралство Югославия. По време на Втората световна война се включва към антикомунистическата съпротива в Югославия. През 1947 г. завършва философия в Загребския университет. През 1951 г. защитава докторат във Факултета по философия на Загребския университет. Предраг Враницки е началник на катедрата по теоретична философия и също така на катедрата по марксистка философия.[1] От 1964 до 1966 г. е декан на Философския факултет на Загребския университет, а от 1972 до 1976 г. е ректор на университета. Заедно с професор Владимир Филипович е един от основоположниците на Института за философия, както и негов първи директор (1967).[1]
През 1966 г. е президент на Югославското философско общество. През 1979 г. е избран за академик на Хърватската академия на науките и изкуствата.
През 1965 г. се присъединява към редакторската колегия на списание „Праксис“.
Умира на 31 януари 2002 г.
Враницки се интересува от проблемите на хуманизма, историята и свободата и неговите главни трудове са:
|