Принц Айтел Фридрих (кораб, 1904)

„Принц Айтел Фридрих“ SS Prinz Eitel Friedrich; USS DeKalb; Mount Clay
SS Prinz Eitel Friedrich в американско пристанище малко преди началото на Първата световна война.
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Лайнер/Спомагателен крайцер
Производител	AG Vulcan Stettin в Щетин, Германска империя.
Служба
Спуснат на вода	18 юни 1904 г.
Влиза в строй	13 октомври 1904 г.[1]
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1934 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Организация	Norddeutscher Lloyd, ВМС на Германия
Собственик	Norddeutscher Lloyd
Оператор	Norddeutscher Lloyd, Кайзерлихе Марине
Бруто тонаж	8797 t (БРТ)[2]
Водоизместимост	16 000 t (пълна)
Дължина	153,3 m
Ширина	16,9 m
Газене	7,1 m
Задвижване	2 парни машини „Компаунд“; 4 парни котела
Мощност	7000 к.с. (5,2 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	15 възела (28 km/h)
Далечина на плаване	10 000 мили на ход 12 възела
Екипаж	402 души[3]
Пътниковместимост	158 души 1-ва класа; 156 души 2-ра класа; 48 души 3-та класа
Кръстен в чест	на принц Вилхелм Айтел Фридрих Кристиан Карл
Въоръжение
Артилерия	4x1 105 mm; 6x1 88 mm; 4x1 37 mm[4]
Торпедно въоръжение	2x1 500 mm ТА
„Принц Айтел Фридрих“ в Общомедия

Принц Айтел Фридрих (на немски: SS Prinz Eitel Friedrich) е германски океански пътнически лайнер. В годините на Първата световна война е използван като спомагателен крайцер. Потопява 11 съда на противника с общ тонаж 33 423 брт. Кръстен е в чест на пруския принц Вилхелм Айтел Фридрих Кристиан Карл. През 1915 г. е интерниран в САЩ, през април 1917 г. е преоборудван във войскови транспорт и преименуван на USS DeKalb. След войната се връща към гражданска служба с името Mount Clay. Предаден за скрап през 1934 г.

Начало на кариерата

Океанският лайнер Prinz Eitel Friedrich е построен в щетинската корабостроителница AG Vulcan Stettin по поръчка на компанията Norddeutscher Lloyd през 1904 г. Първите 10 години служба на лайнера преминават в Далечния Изток. Началото на Първата световна война заварва лайнера в Шанхай. Скоро е получена заповед той да се насочи към немската колония Циндао за преоборудване в спомагателен крайцер^[5].

Служба

Спомагателен крайцер

Пристигналият в Циндао съд спешно е преоборудван в спомагателен крайцер, поставяйки на него въоръжението, свалено от старите канонерските лодки Luchs и Tiger. Част от екипажите на канонерките също преминава на спомагателния крайцер, а за командир на кораба е назначен бившия командир на SMS Luchs корветен-капитан Макс Тирихенс.

На 5 август 1914 г. крайцерът напуска Циндао, с курс за събиране с германската източноазиатска крайцерска ескадра на граф фон Шпее. На 12 август крайцерът се присъединява към ескадрата до остров Паган.

На следващия ден, 13 август, Prinz Eitel Friedrich получава заповед за пристъпи към самостоятелен поход. Рейдерът поема курс на юг, към бреговете на Австралия^[5].

За седем месеца рейдерство в Тихия океан и Южния Атлантик кораба потопява 11 съда на противника (преимуществено ветроходни) с общ тонаж 33 423 брт.

На 11 март 1915 г. рейдера, с повреда в машината и изпитващ остра липса на въглища и припаси, пристига в неутралното американско пристанище Нюпорт Нюз, където е интерниран от властите на САЩ^[6].

Потопени и пленеи съдове

Дата	Съд	Тип	Държава на флага	Тонаж, брт	Съдба
5.12.1914	Charcas	товарен кораб	Великобритания	5067	потопен
11.12.1914	Jean	ветроходен кораб	Франция	2207	оставен в качеството на въглищен кораб, потопен на 31.12.1914
12.12.1914	Kidalton	ветроход	Великобритания	1784	потопен
26.1.1915	Isabel Browne	ветроход	Русия	1315	потопен
27.1.1915	Pierre Lott	ветроход	Франция	2196	потопен
27.1.1915	William P Frye	ветроход	САЩ	3374	потопен
28.1.1915	Jacobsen	ветроход	Франция	2195	потопен
12.2.1915	Invercoe	ветроход	Великобритания	1421	потопен
18.2.1915	Mary Ada Short	ветроход	Великобритания	3605	потопен
19.2.1915	Floride	товарен	Франция	6629	потопен
20.2.1915	Willerby	товарен	Великобритания	3630	потопен

Войскови транспорт DeKalb

На 6 април 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война на страната на Антантата. Интернираният Prinz Eitel Friedrich, намиращ се под опеката на митническата служба на САЩ, е предаден от нея на американските ВМС. Параходът е преоборудван във войскови транспорт, с името USS DeKalb в чест на Йохан Калб – генералът от времето на Войната за независимост. На 2 май 1917 г. кораба е включен в състава на флота. Първият командир на транспорта е командир Джерарди (на английски: W. R. Gherardi).

На 14 юни 1917 г. USS DeKalb излиза в морето в състав на конвой, превозващ към Франция първите подразделения от Американските експедиционни сили. През следващите 18 месеца транспорта прави 11 такива рейса, доставяйки 11 334 военнослужещи.

След края на войната транспорта за осем рейса връща обратно в САЩ 20 332 военнослужещи.

Източници

1. Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. с. 46.
2. Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. с. 48.
3. Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. 24 с.
4. Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. с. 70.
5. Paul G. Halpern. A naval history of World War I. с. 72.
6. Paul G. Halpern. A naval history of World War I. 82 с.

Литература

• Paul G. Halpern. A naval history of World War I. UCL Press, 1995. ISBN 1-85728-295-7.
• Paul Schmalenbach. German raiders. A history of auxiliary cruisers of the German navy 1895 – 1945. Cambridge, Stephens, 1979. ISBN 0-85059-351-4.

Външни препратки

• armed merchant cruisers of WW I ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Принц Айтел Фридрих (кораб, 1904)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SS Prinz Eitel Friedrich (1904) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​