Процион | |
Звезда | |
Местоположение на Процион в съзвездието Малко куче | |
Общи данни | |
---|---|
Ректасцензия | 07h 39m 18,11950s |
Деклинация | +05° 13′ 29,9552″ |
Разстояние | 11,46 ± 0,05 ly |
Видима зв. величина (V) | 0,34 (A) / 10,7 (B) |
Съзвездие | Малко куче |
Астрометрия | |
Радиална скорост (Rv) | −3,2 km/s km/s |
Видимо движение на звездите (μ) | RA: −714,590 mas/yr mas в год. Dec: −1036,80 mas/yr mas в год. |
Паралакс (π) | 284,56 ± 1,26 mas mas |
Абсолютна звездна величина (V) | 2,66 / 13,0 |
Характеристики | |
Спектрален клас | F5 IV–V + DQZ |
Цветови индекс (B − V) | +0,42 |
Цветови индекс (U − B) | +0,00 |
Процион в Общомедия |
Процион е най-яркият обект в съзвездието Малко куче и осмата най-ярка звезда в земното нощно небе с видима звездна величина от 0,34.[1] По данни на спътника Хипаркос, тази двойна звезда е разположена на разстояние 11,46 светлинни години.[2] Процион включва бяла звезда от главна последователност и спектрален клас F5 IV–V (Процион А) и бледо бяло джудже от спектрален клас DQZ[3] (Процион Б). Двете се движат в орбита една около друга с орбитален период от 40,8 години и ексцентрицитет 0,4.
Процион обикновено е осмата най-ярка звезда в нощното небе, кулминирайки в полунощ на 14 януари.[4] Тя образува един от трите върха на астеризма Зимен триъгълник заедно със Сириус и Бетелгейзе.[5] От Земята се наблюдава най-добре през зимните нощни в северното полукълбо. [4]
Има цветови индекс 0,42, със слаб жълт оттенък.[5]
Процион е двойна звезда, включваща ярък основен компонент, Процион А, имащ видима звезда величина 0,34,[1] и бледия му придружител, Процион Б, с видима звезда величина 10,7.[6] Двете звезди се въртят в орбита една около друга с период от 40,82 години по елиптична орбита с ексцентрицитет 0,407. Равнината на орбитата им е наклонена на 31,1° спрямо Земята.[7] Средното разстояние между двете звезди е 15 астрономически единици, което е малко по-малко от разстоянието между Слънцето и Уран, макар ексцентричната им орбита да ги доближава до 8,9 астрономически единици и да ги отдалечава до 21 астрономически единици.[8]
Главният компонент има спектрален клас F5IV–V, което ще рече, че звездата е в късен етап на типа F от главната последователност. Тя е по-скоро ярка за спектралния си клас, което подсказва, че тя еволюира в субгигант, който почти е изразходил водородното си ядро, превръщайки го в хелий, след което ще се разшири, докато ядрените реакции се преместват навън от ядрото.[1] Докато продължава да расте, звездата накрая набъбне до 80 – 150 пъти текущия си диаметър и ще се оцвети в червено или оранжево. Това вероятно ще настъпи след 10 до 100 милиона години.[9]
Ефективната температура на звездната атмосфера е около 6530 K,[1] поради което Процион А изглежда бяла. Маса ѝ е 1,5 пъти по-голяма от слънчевата, радиусът ѝ е два пъти по-голям от слънчевия, а светимостта ѝ – 7 пъти по-висока от слънчевата.[1][10] Както ядрото, така и обвивката на звездата са конвективни, като двата региони са отделени от широка зона на излъчване.[11]
Процион Б е бяло джудже, чието съществуване е загатвано от астрометричните данни, много преди да бъде реално наблюдавано. Наличието му е споменато от германския астроном Фридрих Вилхелм Бесел още през 1844 г. и, макар орбиталните му елементи да са изчислени от съгражданина му Артур Ауверс през 1862 г.,[12] Процион Б не е визуално потвърдена до 1896 г., когато Джон Мартин Шеберле я наблюдава на прогнозираната ѝ позиция, използвайки рефракторен телескоп в обсерваторията Лик.[13] Тя е по-трудна за наблюдение от Земята отколкото Сириус Б (бялото джудже в двойната звезда Сириус), поради по-голямата разлика във видимата им звездна величина и малкото ъглово разделяне от главния компонент в системата.[8]
С маса от едва 0,6 M☉, Процион Б е със значително по-малка маса от Сириус Б, но поради особеностите на дегенериралата материя, тя е по-голяма от него, имайки радиус от 8600 km срещу 5800 km на Сириус Б.[3][14] Този радиус съответства на моделите на бяло джудже с въглеродно ядро.[3] Звездата има спектрален клас DQZ,[3] притежавайки атмосфера, в която преобладава хелия, но с примеси на по-тежки елементи. Поради все още неясни причини, масата на Процион Б е необичайно малка за бяло джудже от този тип.[11] С повърхностна температура около 7740 K тя е и доста по-хладна от Сириус Б. Това подсказва, че тя е по-стара. Масата на първоначалната звезда Процион Б е била около 2,59 M☉. Тя се срива преди около 1,19 ± 0,11 милиарда години, след като е съществувала в продължение на около 680 ± 170 милиона години.[11]
Опитите за засичане на рентгеново излъчване от Процион с меки рентгеночувствителни детектори преди 1975 г. се провалят.[15][15] Задълбочени наблюдения на Процион се провеждат със спътниците Коперник и TD-1A към края на 1970-те години.[16] Рентгенов източник, свързан с Процион е наблюдаван на 1 април 1979 г. от обсерваторията Айнщайн.[17] Източникът е локализиран на ~4" южно от Процион А, което е достатъчно да бъде идентифициран с Процион А, а не с Процион Б, намиращ се на 5" северно от Процион А.[16]