Райнхарт Козелек

Райнхарт Козелек
Reinhart Koselleck
германски историк
Роден
Починал
3 февруари 2006 г. (82 г.)
ПогребанБилефелд, Федерална република Германия
Учил вХайделбергски университет
Научна дейност
ОбластИстория, антропология
Работил вРурски университет
Билефелдски университет
Известен систория на понятията
теории за историческото време
ПовлиянХайдегер, Шмит, Льовит, Гадамер, Вебер, Хегел, Ницше, Кант, Хобс, Гьоте, Хумболт, Лесинг, Хладениус, Щайн, Лутер, Тукидид
ПовлиялХабермас, Уайт, Кондилис
Семейство
БащаАрно Козелек
Райнхарт Козелек в Общомедия

Райнхарт Козелек (на немски: Reinhart Koselleck, р. 23 април 1923 в Гьорлиц, Германия – п. 3 февруари 2006 в Бад Айнхаузен) е германски историк и теоретик на историческата наука.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Райнхарт Козелек се ражда в семейство на учители. Отива в казармата на 18-годишна възраст през 1941 г. и неизбежно е изпратен на Източния фронт, където попада в плен – във военен лагер в Караганда (1944-1945).

През 1947-1953 г. следва в Хайделбергския университет и Бристолския университет. Сред преподавателите му са Мартин Хайдегер, Карл Шмит, Ханс-Георг Гадамер, Алфред Вебер, Карл Льовит, Вернер Конце и др. През 1954 г. защитава дисертация в Хайделберг. През 1954-1956 г. е поканен като преподавател в Бристолския университет. През 1960-1965 г. е в работната група по социална история на съвременността в Хайделберг, а през 1986 г. става неин ръководител.

От 1966 г. е професор по политически науки в Рурския университет в Бохум. Активно сътрудничи на проекти в университетите на Билефелд и Хайделберг. Гост-професор в университети в Берлин, Чикаго, Будапеща и в Колумбийския университет.

Гробът на Райнхарт Козелек

Научни интереси

[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-големите специалисти на своето време по теория на историята, историческа антропология, история на понятията, социална история и история на правото. Тясната област на изследванията му е Германия от XVIII – XIX век.

Най-прочутата му книга е „Минало бъдеще – към семантиката на историческото време“ (1979). Но най-мащабното му начинание си остава колективният проект по енциклопедията „Основни понятия на историческата наука. Историческа енциклопедия на социално-политическия език в Германия“ в 9 тома (1972-1997), на която е инициатор, съставител и сред най-активните автори.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Preußen zwischen Reform und Revolution. Allg. Landrecht, Verwaltung u. soziale Bewegung von 1791—1848. (Прусия между реформите и революцията). Heidelberg, 1965 (ISBN 3-12-905050-7)
  • Kritik und Krise – Eine Studie zur Pathogenese der bürgerlichen Welt. (Критика и криза – изследване на патогенезата на буржоазния свят). Frankfurt/Main, 1973. (ISBN 3-518-07636-1)
  • Vergangene Zukunft – Zur Semantik geschichtlicher Zeiten. (Минало бъдеще – към семантиката на историческото време) Frankfurt/Main, 1979. (ISBN 3-518-06410-X)
  • Europa im Zeitalter der europäischen Revolutionen. (Европа в епохата на европейските революции). Frankfurt/Main, 1982. (ISBN 3-596-60026-X)
  • Der politische Totenkult: Kriegerdenkmäler in der Moderne. (Политическият култ към мъртвите: Войнишките паметници в модерното време). Münster, 1994. (ISBN 3-7705-2882-4)
  • Goethes unzeitgemäße Geschichte. (Неизмеримата история на Гьоте). Heidelberg, 1997. (ISBN 3-925678-67-0)
  • Expérience de l’Histoire. (Опитът с историята). Paris, 1997. (ISBN 2-02-031444-4)
  • Zur politischen Ikonologie des gewaltsamen Todes. Ein deutsch-französischer Vergleich. (Към политическа иконология на насилствената смърт. Германо-френско сравнение). Basel, 1998. (ISBN 3-7965-1028-0)
  • Europäische Umrisse deutscher Geschichte. Zwei Essays. (Европейски очертания на немската история. Две есета). Heidelberg, 1999. (ISBN 3-925678-86-7)
  • The Practice of Conceptual History: Timing, History, Spacing Concepts. (Практика на концептуалната история: понятия за времепротичане, история, пространствено полагане). Stanford, 2002. (ISBN 0-8047-4022-4)
  • Zeitschichten. Studien zur Historik. (Пластове на времето. Студии по истористика). Frankfurt/Main, 2003. (ISBN 3-518-29256-0)
  • Begriffsgeschichten. (Студии по история на понятията). Frankfurt/Main, 2006. (ISBN 3-518-58463-4)
На български
  • Райнхарт Козелек. Пластове на времето. Изследвания по теория на историята с една статия на Ханс-Георг Гадамер. Превод Христо Тодоров. София: Дом на науките за човека и обществото, 2002 (ISBN 978-954-9567-11-3) [1]
  • Райнхарт Козелек. Студии по история на понятията. Превод Христо Тодоров. София: Дом на науките за човека и обществото, 2007 (ISBN 978-954-9567-24-3)

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

Оказва огромно влияние върху социалните, историческите и хуманитарните науки в Европа и САЩ, трудовете му са преведени на много европейски езици.

Почетен доктор е на Амстердамския университет (1989), на университета Париж-VII (2003), на университета в Тимишоара (2005). Почетен член на Академията на науките на Унгария (1998).

Носител е на наградата „Зигмунд Фройд“ за научна проза (1999), както и на наградата на Мюнстер за принос в историческата наука (2003).

През ноември 2002 г. в негова чест в София е организирана конференцията „Историческо време и режими на темпоралността“. [2]

Литература за него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Около Райнхарт Козелек: Историческо време и темпоралност. Съставителство и предговор Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2003, 502 стр. (ISBN 954-9567-13-3)
  • Åkerstrøm Andersen N. Discursive analytical strategies: Understanding Foucault, Koselleck, Laclau, Luhmann. Bristol: The Policy Press, 2003
  • Palonen K. Die Entzauberung der Begriffe: das Umschreiben der politischen Begriffe bei Quentin Skinner und Reinhart Koselleck. Münster: Lit, 2004
  • Reinhart Koselleck (1923—2006) Reden zum 50. Jahrestag seiner Promotion in Heidelberg. Weinfurter St. (Hrsg.). Heidelberg: Winter, 2006
  • Reinhart Koselleck 1923—2006: Reden zur Gedenkfeier am 24. Mai 2006. Bulst N. (Hrsg.). Bielefeld: Universität Bielefeld, 2007

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Христо Тодоров, „Пластове на времето, ефекти на ускорението“, в. „Култура“, бр.13, 28 март 2003 г.
  2. ↑ „Историческо време и режими на темпоралността“ – програма на конференцията Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., Дом на науките за човека и обществото, София, 23 ноември 2002 г.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни