Рамзес IV

Рамзес IV
Фараон на Древен Египет
Релеф на Рамзес IV в Карнак
Релеф на Рамзес IV в Карнак
Роден
Починал
около 1156 г. пр.н.е.
ПогребанЕгипет
Семейство
РодДвадесета династия на Древен Египет
БащаРамзес III
Братя/сестриРамзес VI
Рамзес VIII
ДецаРамзес V
Рамзес IV в Общомедия

Рамзес IV (User/Heqamaatre Setepenamun) е трети фараон от 20-а династия на Древен Египет. Управлява ок. 1153 – 1146 г. пр.н.е., алтернативно 1151/2 – 1145/4 г. пр.н.е., 1156 – 1150 г. пр.н.е. или 1155/4 – 1149/8 г. пр.н.е.

Произход и ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Рамзес IV е пети син на Рамзес III, който го посочва за престолонаследник на 22-рата година от управлението си[1]. Като официален наследник в продължение на десетилетие, Рамзес IV заема важни военни и административни длъжности и е споменат с титлите „Наследствен принц“, „Царски писар“ и „Върховен военачалник“[2]. Ръководи рутинна експедиция или потушаване на въстание в Долна Нубия. Няма жречески сан до 27-ата година от управлението на Рамзес III, когато е назначен за „Трети пророк на Амон“.[3]

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

След като Рамзес III става жертва на дворцов заговор, Рамзес IV поема властта и оглавява съдебния процес срещу убийците на баща му. Т.нар. Турински съдебен папирус документира събитията около конспирацията, разследването и наказанието на осъдените придворни.[4][5]

Рамзес IV е последният фараон от Новото царство, който предприема мащабна строителна дейност.[6] Значително е разширен храма на Хонсу в Карнак, издигнат от Рамзес III. Изградени са редица по-малки храмове и постройки в Абидос, Мемфис и Хелиополис, където е издигнат негов малък обелиск. Рамзес IV узурпира много паметници и статуи на предишни фараони, върху които слага своите имена и титли. В района на запад от Тива са положени основите на един голям и два по-малки погребални храма, но те остават непостроени.[7][8]

По заповед на Рамзес IV е удвоен броя на работниците в Дайр-ел Медина (ок. 120 души) и са изпратени няколко военни експедиции към каменните кариери Wadi Hammamat и към тюркоазените мини в Синай.[9] Потушени са надигания до границата с Нубия. В третата година от възкачването на Рамзес IV е проведена голяма експедиция към каменоломните, включваща 8368 души, от които 5000 войници, 2-хиляден персонал за храмовете на Амон, 800 хабиру и 130 каменоделци. Похода е ръководен от тиванския върховен жрец Ramessesnakht.[10] 900 души умират от изтощение при прехода през Източната пустиня. От този период датира Туринската папирусова карта, най-старата запазена топографско-геоложка карта известна на науката.[11]

В общи линии Рамзес IV подължава политиката на неговия предшественик и облагодетелства жреците. Особено нараства влиянието на върховния жрец на Амон в Тива, който при следващите фараони установява контрол над икономиката в царството.[12] През краткото му управление продължават икономическите проблеми и постепенния социален упадък. Макар и активен владетел, Рамзес IV не доживява реализирането на амбициозните си начинания.[13][14]

Наследен е от неговия син Рамзес V.

Гробница на Рамзес IV

[редактиране | редактиране на кода]

Рамзес IV е бил погребан първоначално в гробница KV2 в Долина на царете, ограбена през смутния период в края на 20-а династия. Изследваната през 1905 – 1906 г. гробница има сравнително семпла декорация и добре запазени стенописи. Папирус от Египетския музей в Торино изобразява оригиналния план на гробницата, която е била довършена набързо и в по-малки размери от възнамеряваните, поради неочакваната смърт на фараона. Това се потвърждава и от графит с чертеж на KV2, издълбан върху варовикова плоча, намерена недалеч от входа на самата гробница. Леко повредената мумия на Рамзес IV е открита през 1898 г. в KV35, гробницата на Аменхотеп II, където е била преместена през 13-а година на фараона Смендес. Според изследванията Рамзес IV е починал на около 50-годишна възраст.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ A. J. Peden: The Reign of Ramesses IV, Aris & Phillips Ltd, Warminster, 1994
  2. ↑ Kenneth A. Kitchen: Ramesside Inscriptions, Historical and Biographical. Volume V. Setnakht, Ramesses III and Contemporaries, Oxford, B.H. Blackwell Ltd., 1983, 372 – 373
  3. ↑ G.A. Gaballa & K.A. Kitchen: Amenemope, His Tomb and Family, MDAIK 37 (1981), pp.172 – 173 & 176 – 177
  4. ↑ de Buck, A: (1937). The Judicial Papyrus of Turin. JEA. Egyptian Exploration Society. 23 (2): 152 – 164
  5. ↑ Redford, Susan (2002): The Harem Conspiracy. Northern Illinois Press. pp. XXIV
  6. ↑ Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 2., pp. 607 – 610
  7. ↑ William J. Murnane: Thebes, royal funerary temples, in Kathryn A. Bard (ed.): Encyclopedia of the Archaeology of Ancient Egypt, Routledge (1999), p.997
  8. ↑ Richard H. Wilkinson: The Complete Temples of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2000), p.181; p.190
  9. ↑ Kenneth A. Kitchen: Ramesside Inscriptions, Historical and Biographical. Volume VI. Ramesses IV to XI and contemporaries, Oxford, B.H. Blackwell Ltd., 1983, 85 – 86
  10. ↑ Kitchen, Rammeside Inscriptions, Vol. VI, 12 – 14
  11. ↑ James A. Harrell, Ph.D.: TURIN PAPYRUS MAP FROM ANCIENT EGYPT, Research on the Archaeological Geology of Ancient Egypt
  12. ↑ Jacobus Van Dijk, The Amarna Period and the later New Kingdom, The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback, 2002, pp.299 – 300
  13. ↑ William C. Hayes: The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part II: The Hyksos Period and the New Kingdom (1675 – 1080 B.C.), New York: The Metropolitan Museum of Art, 1978, pp.370/371 – 373.
  14. ↑ Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd, 1994, pp.166 – 167.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Thomas Schneider: Ramses IV. In: Lexikon der Pharaonen. Albatros, Düsseldorf 2002, p. 236 – 237
  • Wolfgang Helck: Ramses IV. In: Lexikon der Ägyptologie. Band V, Otto Harrassowitz, Wiesbaden 1984, p. 120 – 123
  • Erik Hornung: Zwei Ramessidische königsgräber, Ramses IV und Ramses VII. In: Jan Assmann (Hrsg.): Theben; 11. von Zabern, Mainz 1990, p. 7 – 21
  • A. J. Peden: The Reign of Ramesses IV, Aris & Phillips Ltd, Warminster, 1994
  • Kenneth Anderson Kitchen: Ramesses IV to XI and contemporaries, Blackwell, Oxford, 1983
  • Peter Sullivan: Aspects of the reign of Ramesses IV, PhD University of Auckland 1998. Ancient History

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]