Рахула

Тази статия е за историческа личност, сина на Буда Гаутама. За селището в Гърция със същото име вижте Рахула (дем Кардица).

Рахула (роден около 534 г. пр.н.е.) е единственият син на принц Сидхарта (който по-късно известен като Гаутама Буда или Буда Шакямуни) и неговата съпруга принцеса Яшодхара. Описанията на живота му се различават на определени места и изложеното тук е според палийския канон.

Докато принц Сидхарта се приготвя да напусне двореца и научава за раждането на своя син[1] той отговаря Rāhu jāto, bandhanam jātam – „Роди се Раху“, т.е. „Появи се пречка (или окови)“, в смисъл, че детето ще го свърже по-силно със съпругата и семейните задължения и ще попречи в търсенето на просветление [2].

Според други обяснения обаче името му не означава пречка в този смисъл.[3]. Според тълкувания на Муласарвастивада, Виная името му се дължи на лунното затъмнение, причинено както се смятало тогава от змията Раху[4].

Рахула бил отгледан от дядо си крал Шудходана и мащехата на баща си Махападжапати Готами.

На седемгодишна възраст той търси баща си, който му липсва силно и Буда се връща в Капилавасту. На седмия ден от завръщането му Яшодхара довела Рахула, за да види баща си. Тя му казала, че тъй като Буда се е отказал от живота в двореца, то той самият е престолонаследник; подтикнала момчето да поиска от баща си да го направи наследник на короната и съкровищата за времето, когато дядо му вече няма да управлява страната.

След трапезата Рахула последвал Буда с думите „Дай ми моето наследство“. Никой не се опитал да го спре, а и Буда също не го спрял. След това той погледнал баща си и казал: „Господарю, дори и сянката ти ме прави щастлив“.

Като пристигнал в Нигродха, парка, в който бил отседнал Буда си помислил: „Той поиска наследството на баща си, но то е изковано от безпокойство. Ще му дам моето просветление и ще го направя наследник на отвъдличностното ми наследство“.

Буда извикал високоуважавания Шарипутра и го помолил да ръкоположи Рахула и така той става първият шраманера или будистки монах-послушник.

Когато кралят установява, че внукът му и някои младежи от кралската фамилия пожелали да станат монаси, той поискал Буда да ръкоположи малцина от тях със съгласието на родителите си, а също и на гвардейците. Буда се съгласява. Правилото обхващало също съпругите и съпрузите на тези, които вече са влезли в сангхата на монасите и монахините. [5]

Скоро след ръкополагането Буда преподава на Рахула за важността на това да се говори истината, учения, известни днес като Рахуловада Сутра[6], в което той насърчава, че практикуващите внимателно да обмислят поведението на тялото, речта и ума си преди, по време и след всяко съзнателно действие като средство съществата да пречистят своето поведение. Нещо повече, той говори за въздържането от умишлено лъжлива реч и реч, целяща измама, и за култивирането на честна реч като една от най-важните, ако не и най-важната практики на монашеския живот. Следвайки съветите на Буда Рахула става един от многото архати сред неговите ученици.

Рахула умира преди Буда, Шарипутра и Маудгаляяна.

  1. Davids, Thomas William Rhys, Fausbøll, Viggo. Buddhist Birth Stories, Or, The Jātaka.... Т. I. Tales: Translation, Volume I. London, Trübner & Co, 1880. с. 79..
  2. Rāhula // Oxford Dictionary of Buddhism. Answers..
  3. Thomas, Edward Joseph. The Life of Buddha as Legend and History. Routledge, 1975. с. 53, note 1..
  4. The Gilgit Manuscript of the Samghabhedavastu. Т. 1. Rome, Instituto Italiano per il Medio ed Estremo Oriente, 1977. с. 119..
  5. Wall paintings •• coming home // Buddha mind. Архивиран от оригинала на 2020-10-02. Посетен на 10 декември 2010.
  6. Ambalatthika-rahulovada Sutta. Access to insight.