Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване, подобряване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Релацията представлява препокриващо съпоставяне между елементи от две или повече множества.[1] Всяко подмножество на декартовото произведение на множествата A1, A2,..., An (R ⊆ A1xA2x...xAn) се нарича n-местна релация. Казваме, че наредената n-орка (a1, a2,..., an) принадлежи на релацията R ((a1, a2,..., an) ∈ R), когато е зададено правило за образуване на връзка между елементите a1 ∈ A1,...,an ∈ An.
Една релация се нарича бинарна (още двуместна или двучленна), когато представлява съпоставянето между елементите на две множества. Има два начина за записване на една бинарна релация, от които по-често се използва вторият:
Записът aRb ⇔ P(a, b) се чете: a е в релация R с b, когато съществува връзка P(a, b) между елементите a и b.
Примери: R ⊆ AxB
Релация над декартовия квадрат на дадено множество А, представлява бинарната релация R ⊆ AxA.
Примери: R ⊆ ℝxℝ
Казваме, че една релация над декартов квадрат е релация на еквивалентност, ако тя е рефлексивна, симетрична и транзитивна.
Примери: R ⊆ ℝxℝ
Казваме, че една релация над декартов квадрат е частична наредба, ако тя е рефлексивна, антисиметрична и транзитивна.
Примери: R ⊆ ℝxℝ
Казваме, че една релация над декартов квадрат е пълна наредба, ако тя е антирефлексивна, силно антисиметрична и транзитивна.