Речна перлена мида

Речна перлена мида
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Спиралови (Spiralia)
тип:Мекотели (Mollusca)
клас:Миди (Bivalvia)
разред:Речни миди (Unionoida)
семейство:Margaritiferidae
род:Margaritifera
вид:Речна перлена мида (M. margaritifera)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Речна перлена мида в Общомедия
[ редактиране ]

Речна перлена мида (Margaritifera margaritifera) е сладководна едра речна мида от семейство Margaritiferidae[1]. Видът е с най-голяма продължителност на живота сред сладководните мекотели. Регистрирани са екземпляри на възраст до 250 години[2][3].

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в Северното полукълбо в бистри и богати на варовикови соли води. Поради специфичността на размножаването е свързан с наличието на балканска пъстърва и сьомга.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Черупките са удължени и съчленяващи се в задния край. На дължина достигат до 9—12 cm[4]. Дебелината на черупките зависи от варовиковия състав на водата. Най-дебели черупки се образуват в слаботечащи потоци с твърда вода[5]. Мидите произвеждат перли, даващи реколта на всеки пет до седем години[6].

Размножаване

[редактиране | редактиране на кода]

Размножаването се извършва в края на лятото и началото на есента. Мъжките индивиди отделят семенни клетки, които се отнасят от течението. С водата, която поема, женската натрупва семенните клетки в мантийната празнина. Женските, които не получат достатъчно семенни клетки, могат да се превърнат в хермафродитние и да продължат размножаването чрез самооплождане. След като се осъществи оплождането се излюпват глохидии – микроскопично малки ларви, които първоначално остават на речното дъно. По-късно обаче посредством вдишваната вода попадат върху хрилете и перките на балканската пъстърва или сьомгата. Рибата в случая се превръща в междинен гостоприемник. След около десет месеца ларвите са се развили до големи около 0,5 mm млади миди, които напускат домакина си и се прикрепят към дъното. Полова зрялост настъпва след 15-20 години.

В един размножителен период женската мида произвежда три до пет милиона глохидии. Те обаче могат да оцелеят само ако бързо намерят подходящ домакин. Поради все по-влошаващото се качество на речните води и свръхексплоатацията на перли популациите на мидата значително намаляват. Друг неблагоприятен фактор е изместването на местната речна пъстърва от вносната дъгова пъстърва.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Margaritifera margaritifera (Linnaeus, 1758) .  в сайта на World Register of Marine Species посетен на: 25 януари 2014.
  2. ↑ Ziuganov, V., San Miguel, E., Neves, R.J., Longa, A., Fernandez, C., Amaro, R., Beletsky, V., Popkovitch, E., Kaliuzhin, S., Johnson, T. Life span variation of the freshwater pearlshell: a model species for testing longevity mechanisms in animals. // Ambio ХХIX (2). 2000. DOI:10.1579/0044-7447-29.2.102. с. 102–105. Архивиран от оригинала на 2020-05-13.
  3. ↑ Зюганов В.В. Арктические долгоживущие и южные короткоживущие моллюски жемчужницы как модель для изучения основ долголетия. // Успехи геронтол. 14. 2004. с. 21–31.
  4. ↑ Жадин В. И. Моллюски пресных и солоноватых вод СССР. М.—Л.: АН СССР, 1952, 376 с.
  5. ↑ Жадин В. И. Пресноводные моллюски СССР. Л.: Ленснабтехиздат, 1933, 232 с.
  6. ↑ Най-бавното животно на Европа Архив на оригинала от 2013-10-22 в Wayback Machine., Хана Вагнер, сп. GEO